Нашата вселена е многоизмерна и се състои от множество пространства.Всяко пространство (октава) се състои от нива (равнища, обертонове), които на свой ред се състоят от под нива (подобертонове). Всички тези структури са свързани помежду си, проникват едно в друго, взаимодействат по между си и са свързани в едно цяло - единно енергийноинформацинно поле. Не случайно съществува понятието „Космическа музика на сферите" т.е всяко пространство има свое звучене (вибрационна честота).


Единното енергийноинформационно поле има холографска структура - всяка негова част съдържа информацията за цялото , макар че всъщност устройството му е много по-сложно. Единното енергийноинформационно поле съдържа в сгъстен вид всички възможни еволюции на Вселената. Всяка точка от това поле прилича на холографска картина и съдържа цялата информация за материята на това пространство. Ако се потопим в това информационно поле (в състояние „извън времето и пространството”), можем да съзрем миналото, настоящето, както и бъдещата еволюция на Вселената.

И така, нашата Вселена е многоизмерна и се състои от много
пространства. Всяко пространство има определени пространствени
измерения. Например, нашият физически свят (триизмерното
пространство) има три измерения (три вектора на транслационни
координати Х1, Х2, Х3),и съдържа 13 нива, всяко от които, на свой ред,
се дели на 13 поднива (измерения),т.е. има общо 13 х 13 = 169 поднива.
Тези 13 измерения съответстват на нашите 13 сетивни възприятия на
всяко от нивата: 1) зрение; 2) слух; 3) осезание; 4) обоняние; 5) вкус;6)
температура; 7) болка; 8) екстрарецепторно и 9) екстрасензорно
възприятие; останалите четири сетивни възприятия засега са недостъпни
за нас. Например, измерението, което съответства на зрението,
съществува във всяко от 13-е нива. Зрението може да бъде физическо.
етерно, астрално, ментално, каузално и т.н. -до 13-о ниво включително.
Измеренията-възприятия значително се отличават едно от друго по
вълновите си характеристики: амплитуда, честота, фаза и ритъм.
Характеристиките на многоизмерните пространства са дадени на рис. 4.3.3-1. В таблицата са представени във възходящ ред мате­матическите интерпретации и основните форми (енергийноинформационни матрици) на следните девет пространства:
1) Нулевоизмерна ((0D) точка;
2) Едноизмерна(1D) линия;
3) Двуизмерна (2D) плоскост;
4) Триизмерно (3D) пространство;

5) Четириизмерен (4D) пространствено-времеви свят(4D-КОНУС);
6) Петоизмерен (5D) свят (5D-КЪЛБО-ЗВЕЗДАТРОН);
7) Шестоизмерен (6D) свят (6D-ТОР);
8) Седмоизмерен (7D) свят (7D-ТОР);
9) Осмоизмерен (8D) свят (8D-ТОР).




НУЛЕВОИЗМЕРНАТА ТОЧКА съдържа в непроявен, (сгъстен, свит) вид материята на всички други пространства от по-високите
измерения. Тъй като измеренията на това пространство са равни на нула, за математическото му описание не е нужно да се задават някакви координати (може да се каже, че такива няма или пък че са безкрайно много).
ЕДНОИЗМЕРНАТА ЛИНИЯ се описва с една транслационна пространствена координата Х1. Пример за формата (матрицата) на това пространство е отсечката.
За да се изрази материята на ДВУИЗМЕРНАТА ПЛОСКОСТ, са необходими вече три координати: две транслационни пространствени Х1, Х2 и една въртеливо ъглова ф1.
Като пример за форми от това пространство могат да се приведат всички плоски геометрични фигури – триъгълник, квадрат, кръг и т.н.
ТРИИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО се описва с шест независими координати: три транслационни пространствени Х1,Х2, X3и три въртящи, например ъглите на Ейлер ф1, ф2, ф3. Като пример за формите (матриците) на това пространство може да се приведе всяко триизмерно геометрично тяло, например тетраедър, куб и т.н. В ЧЕТИРИИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО (пространствено-времевия свят), наред с пространствените координати Х1,Х2, X3, времето t умножено на скоростта на светлината с, се разглежда като транслационна координата Х4 =сt. За да се опише изцяло този свят, трябва да се зададат десет координати: четири транслационни Х1,Х2, X3,Х4 =ct и шест ъглови-три пространствени ъгъла ф1,ф2, ф3 и трипсевдоевклидови ө1, ө2, ө3 определени в пространствено-времеви плоскости. Четириизмерното пространство представлява 4D-КОНУС, в който е навита свита материята на триизмерното пространство. На рис 4.3.3-3 е дадена схемата на разгръщане на материята на триизмерното пространство в материята на четириизмерното пространство - за пример е взета матрицата на земното кълбо.




http://www.xnetbg.com/new/40/115/574-p

Благодаря!

Приятна вечер , до скоро с другата част :)