Земята не е единственото място във вселената, където има време-пространствена система на реалност, нито пък е единствената с такова ниво на вибрации, но животът тук (поради неговото естество и екстремните дуалности и полярности, които са замесени) представлява уникално предизвикателство за всяко същество, избрало подобна дестинация.
Въпросът „защо съм тук?“ се явява може би НАЙ-ГОЛЕМИЯ въпрос в живота на много хора и сам по себе си е доста сложен. Затова още в началото ще бъдат изброени някои конкретни причини:
1. Просто любопитство. Тези, които никога не са били въвлечени в изискващо съществуване, в което да управляват физическото си въплъщение го намират за предизвикателство.
2. Това е възможност да се експериментира в рамките на определен момент от историята на планетата.
3. Ограниченията, които са наложени спомагат да се концентрирате върху специфични аспекти на енергията, които са налични само при въплъщение (инкарнация).
4. Това означава интензивен процес на обучение, при който имаме форсиране на смесица от полярности, които доставят възможност за разбиране на замесените страни.
5. Това е възможност да се осъзнае и разбере едно въплъщение различно от това, с което сте свикнали.
6. Затвор.

За да разберете каква „напаст“ е да влезете в тяло в сравнение с това да сте без такова (като есенция) трябва да разберете, че когато нямате тяло, можете да отидете навсякъде, където пожелаете във вселената просто чрез мисъл и емоция. За да попаднете в ситуация като тази (да сте с физическо тяло) трябва да се съгласите, че линейното време „съществува“ (времето е сферично по природа при други нива), за да се сдобиете с първично „човешко“ съзнание. Вие трябва да възприемете, че съзнанието, което се изразява чрез „човешката“ психология и генетика е драстично ограничено. Също трябва да възприемете факта, че за да го направите, трябва да потиснете паметта си преди да се решите на стъпката и да забравите мисловните си процеси преди нея и на всички спомени от други изживявания, както физически, така и нефизически, така че да не пречат на житейския ви път в това Въплъщение. Спомените стоят на ниво есенция заедно с вас, но не са достъпни при нормални обстоятелства. Тези спомени, които стоят при „есенцията“ могат обаче и да са значителна част от задвижващата ви сила в този живот в зависимост от това какво сте дошли да постигнете.

След това се изисква да изберете подходяща времева точка за раждане, със съответните генетични, природни, социални, политически и икономически модели, които предварително сте калкулирали, че ще спомогнат да реализирате целите си (от вашата гледна точка, в която се намирате преди въплъщението всичко това се вижда много ясно въпреки наличието на много променливи, които могат да спънат оригиналната цел; понякога може да се наложи да предприемете действия, които да ви върнат обратно на първоначално зададения курс). Тъй като има много същества, които търсят изживявания свързани с инкарниране (както и много, които пък искат да ги избегнат на всяка цена), много често набелязаната входна точка към физическия живот бива изпусната. Все едно да скочите с бънджи, но без въже.

Бам! Излизате от тръбата и сте на светло. Вече не сте в ЕСТЕСТВЕНОТО си състояние и неочаквано откривате, че физическото тяло има драстични ограничения. Известно време прекарвате като си играете с играчки и други странни израстъци, над които се опитвате да придобиете контрол преди те да вземат контрол над вас (това се случва по-късно когато „телесното съзнание“ се налага максимално в обществото). Във вашето естествено състояние енергията просто се е вливала във вас, а сега имате това непреодолимо желание да консумирате хранителни вещества за тялото. И всичко това сред една какофония от сензорно претоварване, генетично програмирани нагони (а по-късно и бушуващи хормони) генетично (а по-късно и културно) програмирани модели на отговор, които се превръщат в навици и генетични спомени от всички, които са имали нещо общо с ДНК-моделите, от които се състои тялото ви, болка и удоволствие, сексуална стимулация и пораждани от тялото емоционални комплекси. Какво бънжди само!

Тъй като очевидно сте заседнали в тялото ставате субект на различни механизми за учене. Първичното заучаване се постига когато се фокусирате над нещо. Това върху, което не сте фокусиран докато сте фокусиран над нещо друго, е пътят за втория начин на учене. Третата форма на входяща информация се случва, когато вашето тяло спи и се озовавате в кратка нефункционална празнота. Вероятно през една значителна част от живота ви вашето внимание е мотивирано от цикъла удоволствие/болка. След това отивате на „училище“.

Училището е процес на не-образователно програмиране наблягащо на нискоразредни повтарящи се изживявания и физически стимули, които водят до неестествена ситуация центрирана около познание, манипулация и контрол над физическата материя и нискоразредни енергийни системи, които налагат „imprint-и“ на оцеляване и социална его-ориентация, както и модели на ВЯРВАНЕ, които не са базирани на действителен опит, което води до вторичен психологически нагон в обществото да търси „къде е истината“. Училищният процес също така елиминира всякакви останали следи от контакт с паметта на есенцията и знанието за вашият истински произход и идентичност. След това се интегрирате в „обществото“.

Обществото е мястото, където личността е моделирана да се идентифицира с тялото и след това с егото и да натрупа емоционални привързаности, които могат да бъдат изразени само във време-пространствена реалност. По този начин се формира натрапчива нужда да се завърнете (след физическата си смърт) във време-пространствения континиум (което става първо чрез засядане в долните нива на астралните пръстени) само за да си задоволите нуждата („да си върнете дълговете“, „да си довършите къщата“ и т.н). „Човешкото“ съществуване може да бъде пристрастяващо. Вашият оригинален генетичен стремеж за оцеляване бива изменен чрез културно програмиране, което води до изкривени модели, които са фокусирани върху защита на тялото (къде ми е оръжието?), поддръжка на тялото (какъв е този нов парфюм?) сексуалност и размножаване и нуждата да „защитите това което притежавате“ за да подпомогнете тялото. Сексът като креативен акт е изменен до степен при която се получават ирационални и рестриктивни „привързаности“ и „обвързвания“ базирани на културни идеали, които са в действителност непостижими. Но... не са ви казали това.

Фокусът над всичко това е допълнително подсилен (особено ако тялото ви има различен цвят от този на останалите около вас) от културния внос на опиатна дрога, алкохол и други субстанции, които да държат осъзнатостта ви притъпена към долните три структурни зони на мозъка както и финансово да поддържате културни и икономически структури базирани на его, идоли, сигурност, усещане и власт. Никоя от тях няма нищо общо с това КОЙ в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ сте и ЗАЩО сте тук... което води до търсения за „смисъла на живота“. Креативната енергия идваща от есенцията и която се манифестира чрез емоциите е допълнително културно изкривена до степен в която ИЗТОЧНИКЪТ е забравен (има ли БОГ?), подтиснат или отхвърлен, което води до хаотична смесица от погрешно насочена енергия, която трансформира „човека“ в сложна единица базираща преценката си на базата на реакции вместо да бъде творчески насочена. Този фокус промотира психологически проекции и копия като истинска репрезентация на „реалността“. Сигурни ли сте че искате да дойдете на Земята?

Как да не бъдете прихванати от пръстените при излизане
Как може да се отървете от това да не бъдете хванати от пръстените, когато напуснете тялото си? Трябва да осъзнаете, че вие не сте вашето тяло и че емоционалните привързаности се отнасят САМО до време-пространствената реалност. Запазете любовта и се освободете от сексуалните привързаности. Не се закрепостявайте с продължителна емоция към никакви ваши физически действия или действия на други същества и направете усилие да приведете себе си към ВЕЧНОТО СЕГА. Физическите обекти съществуват в рамките на времето и пространството, за да се ИЗПОЛЗВАТ, а не притежават. В действителност ние не притежаваме нищо нито пък никой – дори тялото, което ползваме е назаем. Складирайте паметта, изживяванията и мъдростта и оставете емоциите свързани с тези изживявания зад вас. Вие сте отговорни за резултатите от вашите действия в рамките на време-пространството. Наслаждавайте се на космическия хумор в живота си. Идентифицирайте емоционалните енергийни окови в базираните на удоволствие/болка-шаблони на паметта и се стремете да ги отстранявате. Максимизирайте периодите си на сън и третия начин за учене, за да си дадете почивка от мисловните шаблони на лявото полукълбо и „физическата“ входяща информация. Свободната Воля като активна операционна концепция в човешкото време-пространствено съществуване е доста ограничена поради различни влияния и лесно може да бъде манипулирана докато не се свържете с есенцията, КОЯТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СТЕ и която не е свързана с време-пространствените събития. Зрелостта се равнява на това колко от илюзиите сте успели да осъзнаете и отстраните целенасочено... произвеждайки мъдрост. Ако не можете да овладеете изживяването ще го повторите, или негови вариации докато успеете.


Из Матрицата IV 

Не мисля, че "културните идеали" са "непостижими". Време-пространственият континиум може да бъде непрекъснат и в сферичността - дали линейно или сферично, времето не съществува. Съществуват паметта и идентичността на личната енергия. Образно казано. Мисля, че именно "емоционалните привързаности" не "закрепостяват", а отключват потока на паметта. Колкото до действителността, да, тя започва извън време-пространството, но да не забравяме, че ние сме в троичност - био, психо, социална и й принадлежим. Тук няма прекъснатост на процесите. Така мисля. Поздрави!

Здравей , malchaniaotnadejda7 . Бедата е, че културните идеали в земен вариант са много извратени в сравнение с първоначалния замисъл за човечеството и планетата . Превърнати сме в раса от програмирани умове, които могат да бъдат убедени да вярват и да вършат почти всичко, докато лъжите и дезинформацията продължават капка по капка да ни бомбардират чрез нашите политически системи, медиите, религията, училищата, университетите и чрез проникване в нашето съзнание на други метафизични източници, които искат да превърнат тази планета в затвор за зомбита.

Мисля, че е време да се отърсим от внушенията, че някой ни превръща и нещо ни преобръща. Пътят е друг. Не този. Енергията ни принадлежи, процесите са взаимно<-->свързани, взаимно<-->протичащи, ние сме тези, които позволяваме прекъсването на потока на паметта. Това е наш ИЗБОР. Идентичността на енергията следва пулсационни закони за непрекъснатост. Затова, мисля, че "емоционалните ни привързаности" не се отнасят "само" до време-пространственото ни био-психо-социално пребиваване на същността, което, повтарям, е паралелно под една или друга форма, а и отключват потока на паметта. Поздрави и ти благодаря за интересния материал!

Не е този пътят - вижда се ясно защо . Човечеството е обхванато от духовна амнезия, която ни е отвела до тъмната и опасна пътека, от която ние сега се опитваме да избягаме или не, в зависимост от избора, който правим. Паметта ви пази нещо от онова, което сте преживели в този физически живот, но човечеството е загубило връзка със своята по-висша памет ; онази част от нас, която знае "Големите отговори" на "Големите въпроси". Поздрав :)

Всеки знае себе си. Не мисля, че връзката е загубена,Тaidzi. Нека я наречем "приспана".:) Енергийните канали съществуват. Паметта е в първи род единствено число. Тя не е колективна. Тя е само ключ към големия енергиен път. И е въпрос на избор. Този избор е строго индивидуален. Интересни размисли, ти си от Будителите.:) Хубав ден!

Онези, които са тръгнали по този път на преоткриване на истинската ни същност , са пробудените съзнания. От жизненоважно значение за планетата и човечеството е да се събудят колкото се може повече хора и да поемат това пътуване. Само като възстановим отново контакта с висшите нива на битието си и продължим да го разширяваме, ще имаме достъп до информацията и любовта, от която толкова отчаяно се нуждаем, за да се изцелим и така да помогнем за излекуването на Земята.

"Зрелостта се равнява на това колко от илюзиите сте успели да осъзнаете и отстраните целенасочено... произвеждайки мъдрост." Постингът е перфектен за съзнания, които са разкъсали булото на забравата. Всички останали ще гледат като теле в железници. Поздрави

Здравей, gkoparanska . Забравата е мощен фактор , който е осакатил истинската памет . Сега има процес по "спомняне" , приличащ на състоянието "оттърсване от махмурлук" . Поздрави

Любима тема :) Лично аз за себе си съм осъзнала, че въплътяването в човешко тяло на Земята е било едновременно предизвикателство за аз-а и също с мисия за пробуждане на готовите души. Нашата памет е част от записите на аз-а, които пък са част от записите на Абсолюта. В този смисъл паметта е една, колективна от гледна точка на Абсолюта :) А темата за времето ми е от най-любимите. Времето съществува, разбира се линейно е само в определени матрици и това, което влагаме като смисъл в думата време няма нищо общо в истината. Времето по-скоро съществува като информационни точки - семафори. Те се използват от Аз-а за неговото еволюционно предвижване. Но темата е доста щекотлива и няма да я задълбавам. Все пак поздрави за тази статия, инфото е изключително важно за тези, които са готови. <3<3<3

Здравейте ,virgo. За моите проучвания темата с времето също е слабост . Ще ви дам един пример : времето няма значение в света на душите. Напусналите тялото души, но желаещи да успокоят тъгуващите близки или поради някакви други причини остават за известно време близо до мястото на физическия край, без да усещат хода на времето. То става просто настояще за тях – в противоположност на линейното време.

Moже ли да питам нещо? Има ли някой "незабравил"? В смисъл не да си е припомнял минали животи или живота между преражданията чрез хипноза, а просто да си спомня, както например си спомняме разни неща от детството? И какъв според вас може да е смисъла на това?

Според Вас ако има "незабравил" - ще има ли смисъл от всичките изживявания , които се случват тук ? Същото ще е ако актьорът във филма не се вживее в ролята си , а постоянно си спомня истинската самоличност .

Хм. Толкова много смехории на едно място, трудно се коментират. То това дори не е фантастика и май че нищо не е. Но една личност - с тяло или без тяло /ама че щуротия/ - лишена от спомен за миналото, вече не може да бъде същата личност. И как така си ходите боща из вселената, все едно е до Подуене, хич нямам представа.

Смехория е и да се центрираш само в тялото . Сравнение - обитаваш само апартамента си в кооперацията и дори не си излязъл до съседа си :)

Нещо
липсваше, твърде
скрито, или аз май... се
бях отворил.
Мислехме, че може би
за теб ще бъде важно. Можем да ти го
покажем, като на
наблюдател, не като
на участник.
Дори и докато
вибрирах, не можех да разбера. Ако ТЕ го бяха
запланували, значи бе
нещо велико, но а
можех да чета в ТЯХ,
както те можеха да
правят с мен. Какво... Бихме могли да те
заведем до едно
състояние на
физическата Земя, в
една точка
от вашето времеизмерване след
трихилядната година.
Нарекли сме
основното
население X-плюс –
Хора-плюс, за да обозначим разликата
от хората на твоето
настояще. Какъвто си
сега, ти ще бъдеш,
един посетител.
Ясно! Значи това било! Правил съм съвсем
малко посещения в
бъдещето. Сам никога
не бих имал кураж да
опитам такъв скок, но
заедно с тях... Затвори плътно. Така
ще е по-добре.
Възбудата ми бе
огромна, а тя се
отразяваше и на
вибрациите ми, затова се
самовглъбих,
„затегнах гайките” и
затворих. Това щеше
да бъде истинското
усещане, а не фантазии и проекции
на онези, които
обръщат внимание на
несъществените
тенденции,
които винаги... ЩРАК!
Бяхме високо над
Земята, на по-голямо
разстояние от
половината път до
Луната, която все още си беше
там, зад нас. Земята
пак беше синьо-
зелена, с бяла
покривка от
облаци, които частично закриваха
гледката отдолу.
Движехме се
равномерно. Щастлив
бях
да видя, че тъмносивите и кафяви
кръгове вече не бяха
там – което означава,
че блокадата бе
изчистена. Добре!
Повече никакви повтарячи.
Вниманието ми бе
привлечено именно от
новия изглед. Повече
нищо друго не би
могло да ме разсее. Около Земята имаше
един-
единствен плосък
кръг, почти като тези
около Сатурн. Той
излъчваше и светеше, но не от
слънчевото
отражение, а от
собствен вътрешен
източник.
Щом приближим, сам ще разбереш напълно
значението на кръга.
Докато обикаляхме
около светещия кръг,
а не през него, и
навлизахме навътре, усетих нова промяна.
М-Банд бе пълен с
комуникации, а не с
шум. Няма го шума!
Това би
могло да означава само едно –
човечеството най-
накрая се бе справило
с него. Следващото
доказателство бе
липсата на мъглявината, която
шумът на М-Банд
създаваше. Нямаше го
вече произволния
мисловен безпорядък.
Това предизвика, най- малкото, началото на
усещането ми какво
можех да очаквам.
Стигнахме на малка
височина над морското
ниво, на около две хиляди и петстотин
метра, и започнахме да
обикаляме около
Земята, над Северното
полукълбо от изток на
запад, на 28 градуса северна
ширина, само на
няколко километра от
морския бряг на
онова, което
изглежда беше Япония. Вълните бяха
меки, светлозелени –
от основата до хребета
нямаше
повече от три метра – и
величествено се движеха над
повърхността. В по-
дълбокото можех
да усетя ята от риби,
виещи се бавно и
отмерено, техният път точно следваше
контура на
бреговата ивица. Те
бяха хиляди,
сребърните им
гърбове проблясваха, когато променяха
посоката на
движението си.
Разбира се, че имаше
разлика, щом те
плуваха така близо до брега, толкова много
от тях. Бе познато,
макар че нещо
липсваше. Скенирах
океанската
повърхност и веднага разбрах какво бе то.
РОБЪРТ МОНРО –
ДАЛЕЧНИ ПЪТУВАНИЯ
307
Никакви кораби.
Стигнах до хоризонта и след него нямаше
дори рибарска лодка
или
ладия. Скенирах
нагоре към небето с
неговите улици от бели кълбести
облачета. Никакъв
самолет, само чайки,
стрелкащи се и
търсещи между
тежките вълни. И още по-високо, над
облаците – нищо.
Никакви реактивни
струи, нито пък
реактивни самолети.
После пресякохме бреговата линия и
бяхме над Япония.
Наляво бе Фуджияма,
бял
конус, проблясващ на
слънцето. Под нас имаше гладък килим
от спретнати поля,
шахматно
подредени квадрати.
Всеки от тях бе фин
нюанс на зеленото – поправка: нещо
повече от
зелено. Като огромни
петна между зеленото
имаше гигантски
букети от полета с отделни
цветове и всичките
бяха различни – бели,
червени,
светлооранжеви, та
чак до тъмносини – поля от разцъфнали
цветя, храсти и
очевидно хибриди от
двете, защото никое
цвете не
можеше да бъде толкова огромно. Това
бе шарка, която
можеше да се види
само от голяма
височина, въпреки че
самолети нямаше, а това започваше да
предизвиква у мен
друго неясно
усещане.
Докато се движехме на
запад, започнах да осъзнавам, че и други
неща липсваха.
Нямаше пътища, само
широки алеи за
обслужване на нивите.
Също – никакви сгради, къщи,
обори, хамбари –
скенирах във всички
посоки – нищо.
Нямаше големи и
малки градове, села, далекопроводи
никакви коли,
камиони и велосипеди
– всичко бе изчезнало.
Въздухът бе
чист и ясен, нямаше пушек и смог.
Тогава се появи
светкавично усещане.
Нямаше хора.
Всъщност именно това
бях търсил – мъже, жени,
деца. Каква ли
ужасяваща
катастрофа ги бе
помела!
Те са там. По-малко са на брой, но не събитие
от този род ги е
намалило. Това,
което възприемаш, е
създадено.
Започнахме да се движим по-бързо в
западна посока,
пресичахме безкрайна
област от
цветни букети,
боядисани в зелено, някои бяха толкова
огромни, сякаш
ширината им бе
хиляди километри.
Скоро отново бяхме
над вода, Японско море, доколкото си
спомних. И
пак нямаше кораби
там, където преди бе
един изключително
важен транспортен възел.
Обратно над Земята –
Корейският
полуостров? – моделът
вече бе различен. Във
всички посоки имаше високи
и величествени
дървета, с близки
обърнати нагоре
разклонения, от
породи, непознати за мен... и отново
никакъв знак за
човешко присъствие,
което да покаже,
че Килрой е бил
някъде близко до това място.
Възприятието ти е –
как му викате вие? –
старомодно.
Преди да мога да
асимилирам това, последното, ние
отново бяхме над
вода, движейки
се още по-бързо над
земна повърхност.
Това би трябвало да е Китай. Сигурно с
неговите
милиарди жители
някой трябва да бъде
видим. Носехме се
километър след километър над
тъмнозелени гори,
разчупвани от време
на време от тревисти
местности и широки
реки и потопи. Къде са
оризовите плантации,
така жизненоважни за
човешкото
изхранване?
Има няколко, но за друга цел. Те са птичи
убежища.
Земята под нас стана
по-скалиста и скоро
прелитахме над
неравностите на съвсем
планински терен.
Растителността бе
рядка, а покритите със
сняг върхове
просвяткаха, докато минавахме над тях със,
както изглеждаше,
втора космическа
скорост или по-бързо.
Бих бил
по-спокоен, ако летяхме на по-малка
височина. Изяви се
опитът ми на стар
полусмел пилот.
Това, че бях полусмел,
ми бе позволило да остарея, но не бе
твърде красиво.
Вертикалният,
отрупан със сняг склон
на висок хребет
идваше с бясна скорост към нас.
Можеш да преминеш,
през него от другата
страна. Сега няма
разлика.

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за показването и на друг път!
Липсва ми радостта в материала. Дали е временно или постоянно ще си остана в ниските нива, това ме радва и кара да се събуждам с надежда в новата възможност, на новия ден!
Много въпроси си задавах, а бях на 37г. и ми даваха 6 месеца. Рових се във всякаква литература, минах през много от затворените общества.
Отказах се и се върнах към първичността. От 1997г. съм здрав щастлив и доволен, а наградата ми дойде, когато започнаха да се появяват и внуците през 2006г., а вече са четири.
Между животните и градината ми остава време и за звездното небе, но да му се радвам, а не да го упреквам за мястото си в еволюцията.
Защо съм доволен от ниското си ниво?
Защото съм полезен!!!
За сега е само един индиец, който се храни със слънчева енергия.
Останалите се нуждаят от материална храна, това ме прави щастлив, че произвеждам чиста продукция, че виждам щастливи хора, които с години ме посещават.
Сега дойдоха и китайците от новият завод в съседното село.
Не се нуждаят от думи и убеждаване, идват, пипат, вкусват и пожелават, никакви мои думи няма да са полезни, ако продуктът ми е некачествен.
Нямам желание за Рая, там ще е скучно, достатъчен ще ми е Ада, защото ще е интересно, разнообразно, топло и малко различаващо се от действителността, когато се радвам на почивката от изморителният ден.
Приятно ми е до каменната пирамида- 2 на 2 на 2,70м., която си изградих от камъни. Сядам облягам се на полегатите страни и се вглеждам в звездното небе.
Дали това ми помогна, за да стана по- интуитивен, нямам представа, но предположенията ми от сутринта, се превръщат в реалност до вечерта.
Заниманието ми в свободното време са човешките ръце.
Тялото ни е компютър и с умели докосвания, се забравя действителността.
Защо съм тук? За да съм полезен на обкръжаващите ме!
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Точно това се питам и аз. Приятелка ми разказа скоро, че помни неща от преди този свят и не мога да си представя как би могло да се случи и какъв е смисъла. (Изключвам вариант да ме е заблудила, защото сме приятелки отдавна и няма никакви причини да ме лъже. Наистина никакви.)
Но нали амнезията е точно за да се вживеем, спомените, казват, че биха пречили, как би могло някой да помни такива неща? Не мога да си го обясня. Затова попитах дали знаете някой друг такъв и дали имате някакво обяснение.

На Земята са събрани най-дебелите глави от цялата вселена. В България са събрани най-дебелите глави от Земята. Има и трета подборка в рамките на България...
Процесът е подобен на оглаждането на ръбести камъни един в друг при търкалянето им в барабан. Подобен механизъм действа и в рамките на семействата.

От друга страна земята е подобна на разпределителна асансьорна станция подобно на асансьорите в небостъргачите. Там не е възможно един асансьор да обслужва всичките етажи и затова има експресни асансьори от кота нула до няколко нива и след това други асансьори, които обслужват отделните нива. Така, често за да се изкачиш на по-високо ниво, първо трябва да слезеш на разпределителната станция на твоето ниво за "хванеш" асансьор за по-високо.

Няколко хиляди са хората по света, които се хранят със светлина. Има и българи. Един от тях, който от две години се храни със светлина, дори участва в предаване на Карбовски. Иван Стойчев.

Здравейте . Целта на материала не беше да доставя радост , тук сте прав . Оставането в ниските нива няма как да се случи , това противоречи на основните еволюционни закони . Единствено мога да кажа - бъдете доволен от това, което сте в момента и не отричайте възможността за надграждане :)
Приятен ден !

Не знам , ако познавах приятелката Ви сигурно щях да имам по-голяма яснота . Неща отпреди този свят могат да се "извикат" в съзнателната памет тук въпреки това .

Няма случайности за българските дебели глави . Това го твърдя убедено . Съпреживяванията с тях носят немислима в други условия опитност .

Има хора, които са си спомнили. Възможно е.
Надникнете тук: https://tisitova.com

Всички помним, въпросът е - да си спомним. Как се извиква спомена, това е въпросът. "Да бъдеш или не!" Затова да бъдем, както казваше един мой любим поет от Константинопол е "много повече от това да сме живи и здрави.".

Хубава събота, Taidzi!

Оказва се, че не е толкова трудно да си спомни човек кой е.
И на въпроса КАК - има отговор.
Както е казал Платон - истината е пределно проста, ние я усложняваме излишно и тогава тя вече се превръща в не-истина.

opitvaite se po 4esto da se potapqte v sebe si i shte namerite ogovori na mnogo v1prosi vmestu da govorite tolkova mnogo smisleni i bezmisleni neshta

"За да разберете каква „напаст“ е да влезете в тяло в сравнение с това да сте без такова (като есенция) трябва да разберете, че когато нямате тяло, можете да отидете навсякъде, където пожелаете във вселената просто чрез мисъл и емоция."

НЕ БЪРЗАЙТЕ да се разхождате по Вселената, Пръво ще постоите от деня на събличането на дрехата - тяло, до 120 г. тук край роднините си ...след това има ред други неща и т.н.
Трябва да се чете и мисли.
А да се ходи из вселената още е рано, защото човек си запазва характера след смъртта си. МЕЧТИТЕ са от тук до това, което познаваме и дме в действителност, до там може човек да отиде. По-нататък - не, не се допуска никой. Трябва да се работи върху фарисейското самомнение...

kakvo e fariseisko samomnenie i v kakva posoka da se raboti vurhu nego.
koi znae kakvo e na venera?do 6 godishna chesto hodeh ta, i se razhojdah iz gori ot hrasti s rozov otenuk i oblatsite nad men biaha rozovi.i si znaeh che sum na venera v tozi moment a ne na zemiata.no tezi razhodki izcheznaha kato trugnah na uchilishte-predi 60 godini

Слънцето щяло да свети поне още 5 милиона години, да ама човешката простотия ще свети още 10 милиона години.