Сила на концентрацията

Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора.Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.
Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума - обект или идея.
Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин - осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта - и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място - така работата ще бъде свършена за половината време.
Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията - еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.
Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.
Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден - и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.
Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки.
В йога,както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Съсредоточената сила на ума е насочена към даден абстрактен или възвисяващ символ. Когато всички външни вълни бъдат успокоени, човек отива директно към Източника като вярно насочена стрела. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.
Според АДВАЙТА (монистичната Веданта) цялото творение е Бог. Така че силната концентрация върху даден символ може да доведе до Реализация на Бога. Все пак абстрактните символи, понеже не са емоционални, и символите,които възвисяват ума, са по-въздействащи от онези, които имат емоционална отсянка и теглят ума надолу.
Въпреки че при концентрация умът е контролиран, моментът, в който се преминава към медитация, е неконтролируем. Човек изпада в медитация така както заспива. Медитацията е непрекъснат поток от една мисъл за Върховното. Това е отъждествяване на индивида с Бога и се изживява като непрекъснато преливане на масло от един съд в друг.

Удоволствие и ум

Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.
Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни.
Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.
По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра,  ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща. Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото. Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога.
Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлeтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме. Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия.
Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни. Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите. Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение. Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо.
Начинаещите първо изпитват отдръпването на сетивата. След това започва концентрацията. Едва по-нататък бавно идва истинската медитация. Преди състоянието на свръхсъзнание умът обикновено става нетърпелив и уморен, тъй като не е трениран да понася напрежението на продължителното съсредоточаване и иска да се откаже. Успехът за достигане на самадхи зависи от постоянната и интензивна практика, от познаването на дейността на ума, от осъзнаването на клопките и от желанието да се направят жертви, за да се преодолеят препятствията.