Не бива да ограничаваме нашата мисловна дейност само с часовете, в които сме във физическото си тяло, защото твърде много полезна мисловна дейност можем да развиваме и когато сме унесени в сън.
Процесът “заспиване” представлява просто отдръпване на съзнанието от физическото тяло, което си почива, докато самият човек преминава в астралния свят. Освободен от физическото тяло, той има много по-големи възможности за мисловна дейност, но в повечето случаи не я насочва навън, а я използва вътре в себе си за разрешаването на въпроси, касаещи неговия буден живот. Неговата мисловна енергия тече по обичайния си начин и работи върху проблеми, които будното му съзнание се опитва да разреши.
Поговорката “сутринта е по-мъдра от вечерта”, мнението, че когато предстои да се вземе важно решение, човек трябва “да преспи с него преди да реши”, са смътни предусещания за мисловната дейност, извършвана по време на сън. Без какъвто и да е съзнателен опит да се използва освободения ум, хората събират плодовете от неговия труд.
Вместо обаче да оставят мисълта да се скита свободна, тези, които се стараят да ускорят своята еволюция, трябва съзнателно да използват вложените ни възможности, когато са свободни от ограниченията на тялото. Начинът да правят това е прост. Задачата, която чака своето разрешение, трябва да бъде спокойно задържана в ума в момента на лягане; тя не трябва да се обмисля, да се дават доводи по нея, защото това може да попречи на съня; трябва просто да се положи и остави в ума. Това е достатъчно, за да се даде нужното направление на мисълта и Мислителят ще я поеме и ще се занимава с нея във времето, когато е свободен от физическото тяло. Обикновено решението ще бъде в ума при събуждането, т.е. Мислителят ще го отпечата върху мозъка, така че е добре човек да държи хартия и молив до леглото си, за да запише решението веднага след пробуждането си, защото така получената мисъл може лесно да бъде заличена от наплива на физически усещания и трудно може да се възстанови. Много трудности в живота могат ясно да се видят по този начин и да се открие път за тяхното разрешаване. Много проблеми биха могли да намерят своето разрешение, когато бъдат поставени пред освободения от бавния мозък ум.
По същия начин в нощните часове човек може да помогне на някой свой приятел в този или отвъдния свят. Той трябва да си представи приятеля в ума си и да вземе необходимото решение да го намери и да му помогне. Този умствен образ ще му помогне да се срещне с него в астралния свят. Но винаги, когато човек чувства някакво вълнение, предизвикано от мисълта за приятеля - както в случая с починал близък, - той първо трябва да се постарае да се успокои и тогава да си легне да спи. Вълнението причинява въртене в астралното тяло и ако то е в състояние на силна възбуда, изолира съзнанието и прави невъзможно преминаването на умствени вибрации надолу.
В някои случаи на подобно общуване в астралния свят, в будната памет може да остане спомена за “сън”, а в други може да няма никаква следа. Сънят е памет - често объркана и примесена с други трептения - за срещата ни извън тялото и така трябва да се възприема. Но ако няма никаква следа в мозъка, това не означава нищо, защото работата на освободения ум не може да бъде спъвана от невежеството на мозъка, който не взима участие в нея. Полезността на работата в астралния свят не се управлява от паметта, запечатана в мозъка от завърналото се съзнание, човек може нищо да не си спомня и все пак да е свършил много полезна работа в часовете на сън.
