Човек може много да постигне, ако се научи не само как да мисли, но и как да спира да мисли по свое желание. Когато мислим, ние трябва да вложим всичките си усилия в конкретния размисъл, за да бъде той колкото е възможно по-ползотворен. Когато привършим размисъла над определен проблем, трябва да направим това окончателно, а не да оставяме създадената мисъл-форма да скита безполезно, да бяга от ума и отново да се връща в него, подобно на вързана за брега лодка, която постоянно се блъска в брега, защото не е спусната котвата й. Човек не би позволил машината му да продължава да работи, ако не върши някаква конкретна работа, защото така тя безсмислено се амортизира. А ценната машина на мисленето я оставяме да работи и работи безцелно, безсмислено изхабявайки се. Да се научиш да преустановяваш мисловната си дейност, да оставяш ума да си почива, е безценна придобивка. Както уморените крака се чувстват приятно, когато ги обтегнем, така и умът намира удовлетворение в пълната почивка. Постоянното мислене означава непрекъснати вибрации; непрекъснатите вибрации означават пълно изтощаване. От това изразходване на енергията умственото тяло преждевременно се изтощава и изхабява.

Вярно е, че да преустановиш мисловната си дейност не е лесно. Това в известна степен е дори по-трудно от съсредоточения размисъл. Като начало е достатъчно да се опитваме да останем в умствен покой за малки периоди от време, защото за се установяването на навика да се задържа ума в покой, на първо време се използва сила. Когато се упражнявате в усилено мислене, опитайте да се откъснете от мислите си и щом се появи някоя мисъл, обърнете вниманието си настрани. Отдръпвайте се настоятелно от всеки неканен гост; ако е необходимо представяйте си пустота и се опитвайте да чувствате само тишина и празнота. Ако се постоянства, умът все повече ще се поддава на контрол и в това отношение и човек ще бъде окуражаван да продължава напред от чувството на спокойствие и покой.

Не трябва да се забравя, че умението да се преустановява мисленето, когато умът е зает с външна дейност, е необходимо и трябва предварително да се усвоява, за да можем да работим във световете над умственото поле. Когато умът е приучен да бъде спокоен, когато той не представя безспир разстроени образи на минали размисли, човек става способен да отдръпва съзнанието си от неговата физическа дреха и да работи свободно в собствения си свят. Тези, които се надяват да направят този голям скок напред в настоящия си живот, трябва да се научат да спират мисленето си, защото само когато “промените на мисловния принцип” бъдат преустановени в нисшите светове, само тогава човек може да постигне свобода във висшите.

Друг начин да се даде почивка на умственото тяло и мозъка - много по-лесен за изпълнение, отколкото спирането да мислиш - е като се промени мисълта. Човек, който мисли усилено и упорито в дадено направление, трябва да си избере и друго направление - колкото се може по-различно от първото, - накъдето да насочи в един момент своята мисъл, за да почине умът. Необикновената яснота и чистота на мисълта, характерни за Гладстон в напредналата му възраст, е до голяма степен резултат на неговите второстепенни занимания, на които е посвещавал голяма част от своя умствен живот. Най-голяма част от мисловната си енергия той е отдавал на политиката, но заниманията му в областта на теологията и гръцкия език заемат много от свободните му часове. Наистина като теолог той няма особени постижения, а какъв е като филолог не съм компетентна да давам оценки; може да се каже, че светът не е станал по-богат благодарение на неговите теологични изследвания, но затова пък умът му е съхранявал яснотата и възприемчивостта си. Чарлз Дарвин пък се оплаква в своята напреднала възраст, че е оставил да атрофират неизползвани онези негови способности, които е можело да му бъдат от полза в занимания извън от областта, в която се е специализирал. Литературата и изкуството не са го привличали, но той все пак е усетил остро ограниченията, които си е наложил, като се е отдал изцяло само на своите изследвания в областта на биологията. При умствените занимания човек се нуждае от промени, както и при физическите натоварвания, в противен случай телата ни няма да се развиват хармонично и правилно.

Това важи с особена сила за хора, погълнати от светски занимания; те трябва да се заемат с изучаването на някой предмет - било то в областта на изкуството, науката или литературата например, влагайки в избраната дейност онези свои умствени възможности, които не са пряко ангажирани в основната им работа и където умът им може да намери почивка. Това особено се отнася за младите хора, чиито мозъци още не са пропилели потенциалните си възможности, така че в напредналата си възраст да има какво да обогатява и просветлява дните им. Когато се дава по такъв начин почивка на формата, тя много по-дълго време запазва своята еластичност.