Обучението на ума може да бъде много подпомогнато, ако човек съжителства с хора, които са по-високо развити от него. Човек с по-развита мисловна дейност може да ни помогне, защото разпръсква край себе си трептения от по-висш порядък, в сравнение с тези, които самите ние сме в състояние да излъчим. Едно парче желязо, лежащо на земята, не може да започне да трепти с честотата на топлинните трептения от самосебе си, но ако бъде поставено близо до огън, ще възприеме трептенията на огъня и така ще се стопли. Когато сме близо до някой възвишен човек, неговите трептения влияят на нашите умствени тела и възбуждат в тях съответни трептения, така че ние затрептяваме симпатично. През това време имаме усещането, че умствената ни сила нараства и че сме способни да разберем неща, които обикновено ни се изплъзват. Когато отново останем сами, установяваме, че тези неща си остават мъгляви и объркани.

Докато слушат някоя лекция, хората разбират много ясно урока, който се преподава. Те си тръгват доволни, че са придобили нови знания. На следващия ден, желаейки да споделят с приятел придобитото, съкрушени установяват, че не могат да възпроизведат идеите, които предния ден са им изглеждали толкова ясни и разбираеми. Често възкликват нетърпеливо: “Сигурен съм, че го зная, на езика ми е, само ако можех да го уловя и предам!” Това усещане идва от спомена за трептенията, които са изпитвали умственото тяло и Дживата. Но това са били трептенията на другия човек, те са идвали отвън, а не отвътре. Чувството на неспособност, което изпитваме при опит да ги възпроизведем, означава, че въздействието трябва да бъде повторено неколкократно, преди да можем сами да ги възпроизвеждаме с трептения, започнати отвътре. Познавателят трябва да е трептял под външно въздействие в тези честоти много пъти, преди да е в състояние да възпроизведе трептенията по своя воля. По силата на неговата естествена природа това може да стане едва когато е заставен да отговаря на определени външни въздействия. Вродена способност имат и двамата Познаватели в еднаква степен, но единият я е развил, а у другия тя е още латентна.

В това се крие едно от преимуществата на общуването с по-напреднали от нас хора. Ние печелим от близостта си с тях и израстваме под тяхното стимулиращо влияние. По този начин един истински учител ще помага на своите ученици повече, отколкото с каквито и да било произнесени думи.

Личното общуване е един много важен фактор за това влияние. Но ако не е възможно, изключителна полза може да се извлече и от книгите, ако са избрани мъдро. Когато четем творбите на някой наистина велик автор, трябва да се отпуснем, така че да възприемем колкото се може повече от неговите мисловни трептения. Трябва да се спираме върху отделните мисли, да разсъждаваме върху тях, да ги преживяваме и да се опитваме да изведем от думите целият им скрит смисъл. Вниманието ни трябва да се насочи към онова, което иска да ни внуши писателят през булото на своите думи. Такова четене възпитава и развива умствените ни сили. Когато не влагаме толкова усилия при четенето, то може да ни служи като отмора - за приятно прекарване на времето - и същевременно като възможност да натрупаме множество ценни факти в ума си, които биха могли да ни бъдат от полза. Четенето дава импулс на развитието ни и не трябва да бъде пренебрегвано от онези, които желаят да се развиват, за да бъдат полезни на себе си и на другите .