Няма нищо по-ценно за човешката еволюция от онези открития и изобретения, които ни дават ключа към разкриването на загадъчните тайни на Природата и Човека. Едно от тези открития е изобретението на съпрузите Кирлиан. Това изобретение е дало на човечеството ново универсално разбиране за живота и смъртта.

"Невероятното откритие или изобретение на съпрузите Кирлиан е толкова велико и значително, че дори е трудно да си представим какво огромно влияние ще има то в много области от нашия живот… Изобретението на съпрузите Кирлиан е също толкова важно, колкото стартът на първия космически кораб например…" (Гр. А. Й., 6.11.1960 г.).

От древни времена хората са вярвали, че всеки човек има енергийно поле, което му служи за защита. Освен това хората винаги са се стремяли да видят това поле и да го изследват. Древните хора са успяли да заснемат това енергийно поле върху много тънки пластини, направени от специални метали.

През 1777 година професор Лихтенберг е видял едно характерно излъчване при изследване на електрическите разряди върху покрита със специален прашец повърхност на изолатора. След около век това излъчване е било заснето върху фотоплака и наречено „фигурите на Лихтенберг”.

В средата на миналия век в Русия известният по онова време учен Наркевич-Иодко, след като чул разказа на един селянин, който твърдял, че вижда с невъоръжено око разноцветни излъчвания около хората, е изобретил много просто електрическо устройство, с чиято помощ това излъчване е било регистрирано върху фотоплака. На тези снимки се виждало, че току що откъснатият от клона лист бил обвит в светлина, която бавно угасвала. Виждало се също, че след молебен ръцете на местния църковнослужител били обвити в приятна мека светлина, докато излъчването на хора, които са били въвлечени в домашен скандал, се разкъсвало и бавно угасвало. Ръцете на влюбен младеж били обвити в ярки искри при допира до ръцете на възлюбената му. Когато човек изведнъж се разболявал, излъчването му се променяло: появявали се тъмни точки и петна, а самото енергийно поле се стеснявало и разкъсвало. Тези снимки били публикувани в много научни списания, както руски, така и чуждестранни, при което започнали да се появяват много въпроси.

Самият учен Наркевич-Иодко се е придържал към строго научни възгледи за същността на тези снимки: "Човешкият организъм постоянно произвежда електричество в нервните тъкани и представлява своеобразна електрическа батерия, която непрекъснато обменя заряди със заобикалящото ни пространство".

През 1882 година откритието на Наркевич-Иодко било официално признато. Той нарекъл метода си на заснемане електрография. Яков Отонович Наркевич-Иодко бил смятан за учен, който е изпреварил времето си. Освен това той успял да намери и практическо приложение на своето откритие. След провеждане на многобройни експерименти той забелязал, че в електрографската картина на едни и същи области от тялото на болни и здрави, изморени и превъзбудени или спящи и будни хора има разлика. По този начин той предсказал възможността за използване на този метод за определяне на психологическата съвместимост.

През 1890 година Наркевич-Иодко започнал работа в Института по експериментална медицина заедно с известния учен Павлов. Почетни членове на този институт са били Луи Пастьор и Вихров. Кръгът на изследваните в този институт проблеми бил много широк.

Освен Наркевич-Иодко с проблема за заснемане на енергийното поле се е занимавал и фотографът-любител Монюшко, който е открил начин за регистриране на тези излъчвания с помощта на искра.

Демонстрационните опити на Никола Тесла през 1891-1900 г. нагледно показали, че при живите организми може да се използва методът за газоразрядна визуализация. Тесла е получавал снимки на разрядите с помощта на обикновено фотозаснемане. Тесла е снимал предмети и тела с помощта на високочестотен ток. Сложността на използваната тогава апаратура за получаване на електрографски снимки обаче е попречила на широкото разпространение на този метод.

Електрографски снимки са правили и запознатите с трудовете на предшествениците си Битнер, Погорелски, чешкият физик Навратил, американецът Нифер, немецът Чапек. Всички тези учени са казвали, че са успяли да регистрират неизвестни на науката видове излъчване.

През 1905 година обаче натискът на новите идеи във физиката, както и и революционната ситуация в обществото довеждат до пълна забрава на тези изследвания и идеи. Работата била възобновена чак през тридесетте години на миналия век, когато руските изобретатели, съпрузите Кирлиан отново започват да се занимават с електрография.  Семьон Давидович Кирлиан е изминал този път от самото начало. Той имал наистина златни ръце, които буквално съживявали всичко, до което се докосвали. Можел е да ремонтира почти всеки електроуред, микроскоп, фотоапарат, дори рентгенов апарат.

"Наблюдателността е крайъгълният камък, който стои в основата на всичко ново в науката, в това число и на регистрирането на електрическите излъчвания в живата и неживата природа. Докато работех като физиомеханик във физиотерапевтичните кабинети на различни болници, аз забелязах, че диатермичните разряди между тялото на болния и електродите сякаш "оживяват". По време на съответната процедура те променят цвета и динамиката си.… Изглеждаше така, сякаш тялото на болния контролира тяхното поведение. Тогава през главата ми започнаха да минават определени мисли и идеи …" "Какво ще стане например, ако сложа между електродите и кожата фотолента? Фотолентата обаче може да се освети под въздействието на светлосиньото излъчване на стъкления електрод, затова реших вместо стъкло да използвам метал, макар че електрическите разряди причиняваха болка. Но няма значение! Науката иска жертви. Неприятното усещане стана почти незабележимо, когато започнах да използвам заземяване. " (Из дневника на Кирлиан).

По този начин са били получени първите уникални снимки на обектите от неживата и живата природа с помощта на „високочестотен ток”.

"За да мога да изпълня замисленото, ми трябваха нови знания. Наложи се да изучавам електронна оптика и оптична фотография, както и да правя схема след схема. Първите ми експерименти обаче не бяха успешни. Тогава в мен започнаха да се прокрадват съмнения дали този ефект не се получава от самия рентген, но все пак продължих експериментите си. Пътят към успеха беше много труден. Трябваше да направя купища схеми и да мина през изгаряния, непредвидени резултати, отчаяние. Успехът дойде не в резултат на късмет, а след дълга и упорита работа, която се състоеше в проникване в един непознат свят, в който са скрити скъпоценни формули за човешкото здраве и дълголетие” (Из дневника на Кирлиан).
http://www.zdraveto.eu/catalog/folder_01/1_02.htm