Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2012 08:14 - Живот между инкарнациите – програмиращите станции - 2
Автор: taidzi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5154 Коментари: 0 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 5 декември 1995 г. – сесия за възстановяване на спомените


– Спомни си последната сесия.

– Тази в която бях в поставен в тяло (това е сесията от 3 декември, описана по-горе).

– Изследвай последния инцидент.

– Бях обучен да залавям същества в тела, но не си спомням някакво специфично събитие, при което поставям същество в тяло. Удивително е как могат да компресират съществата в толкова малка глава.

– Успяхме ли да извлечем цялата информация от последния инцидент?

– Да.

– Върни се на по-ранен, подобен инцидент.

– Усещам нещо подобно на гадене в стомаха и спазми в десния си крак. Свързано е с извънземен – приличащ на буболечка или по-скоро на богомолка. Чувам някакъв глас – вероятно програмиращ. Нещо просветна в главата ми. Изказвам просто впечатления. Видях тази мъглива СВЕТЛИНА. Чувам глас да казва: „Отиди към СВЕТЛИНАТА“ и аз отивам към СВЕТЛИНАТА. Имам чувството, че съм в много голяма зала. По някаква причина се върнах назад във времето, когато бях ученик и ходех в гимнастическия салон. Не знам защо. (В ретроспекция вярвам, че това се случи защото стаята с БЯЛАТА СВЕТЛИНА в този инцидент ми напомняше за голям гимнастически салон.) Това звучи толкова абсурдно, но продължавам напред. Усещам как ме поставят в тяло, а него в капсула, която се изпраща след това на планетата. Имам това отвратително чувство в тялото, че нещо ужасно се случва с мен. Това подобно на богомолка същество е надвесено над мен. Всичко се случва малко преди да бъда поставен в капсулата. Изглежда тя се приземява във водна среда близо до един плаж – местността е тропическа и мисля, че съм напълно гол.

– Започни от началото на инцидента и виж дали можеш да видиш повече детайли.

– Не отивам в началото, а някъде по средата на инцидента. Фразата „Отиди към СВЕТЛИНАТА“. Намирам се в станция за програмиране. Виждам голяма кръгла сфера, може би като космическа станция.

– Какво се случва после?

– Този инсектоид. Мисля че преди това съм на място, което усещам като кръгла стая има много наситена БЯЛА заслепяваща СВЕТЛИНА идваща от стените. (Стаята, в която се намирах беше сфера с диаметър от около 3,5 метра. Стените от вътрешната страна на сферата излъчваха това силово поле от ярка БЯЛА СВЕТЛИНА.) Имаше борба да се противопоставя на силата на тази СВЕТЛИНА, която идваше от всички възможни посоки – 360 градуса, която ме придържаше към тялото. Чувствах я в цялото си тяло, а не само в главата и торса. Те не просто ме компресират в главата. О човече, не отивай към СВЕТЛИНАТА. Сферата се отвори откъм единия си край правейки форма на елипсовиден ореол. Интересно е да се проследи как се вписва това в историята.

(Тази форма се образува при пресичането на две окръжности. Прилича на типичния летящ диск стоящ на ръба на два вертикални разреза при очите на котките и змиите. Има същата форма като християнския рибен символ за Исус, само че без перките. Освен това е древен символ на плодородието представляващ женската вулва.)


image image

 

(Това са някои от изображенията на символа, а статия свързана с него и функцията му като портал можете да видите тук – бел. Alien)

След това излизам през този процеп (с форма на елипса в сферата). Аз съм тялото си. Гол съм. Намирам се в голяма зала с висок таван. Изглежда, че е кръгла както навсякъде в имплантационната станция. Имам чувството, че все едно съм телепортиран в друга стая доста по-нагоре от предната. Това е стая, в която всички лежат на някаква маса. Това е контролна зала. Не е стая тип „кутийка“. Странно е. Тези същества – не смятам, че са от расата на сивите. Имат дълги слаби крака точно като насекоми. Комуникират телепатично. Лежа на масата. Правят нещо с мен – усеща се като високоволтов ток. Мисля, че при този процес ме закотвят към главата.

– Какъв вид тяло имаш сега?

– Мъжко е. Космато с кожа като на бялата раса. Нещо, което изскача в главата ми е, че тези същества са „древните“. Идва ми като вътрешно знание, че са древните. Под стъпалата ми се намира капсула с форма на пашкул. Конвейерът ме плъзва в нея и капака се затваря. Затворен съм в капсулата и съм изстрелян на тази планета. Мисля, че е Земята.

– Кога е това?

– Не знам. Капсулата се приземява в морето до един остров, близо до брега на пясъчен плаж. Изобщо не съм сигурен за датата.

– Върни се към началото на инцидента.

– Ок, отивам към голяма, дори огромна сфера – космическа станция. Преминавам през тунел от СВЕТЛИНА. В края на тунела има стая и тяло, а много интензивна СВЕТЛИНА и мощ ме притискат да вляза в това тяло. Сега мога да усетя тялото – докато силовото поле ме натиска. От бялата раса е – голо, мъжко. (В този момент сравнявам тялото, в което съм сега, с тялото в което съм принуден да вляза при този инцидент.) След това се отваря този елипсовиден процеп. Започвам да се движа по някакво направление. Сега всичко започва да си идва на мястото. Това е програмиране да бъдеш бебе и да преминаваш през родилния канал. [Сега разбирам че те са проектирали тази сложно изработена схема-капан, за да симулират процеса на естествено раждане, когато съществото се изтласква през тунел (родилния канал) към СВЕТЛИНАТА в края на тунела и през елипсовидния отвор (вулвата).]

– Има една огромна зона в кораба, огромен висок таван, стената отива нагоре. (Имплантиращата сфера се намираше точно в тази много голяма зала.) Един лъч слиза надолу от тавана, който е над 100 метра висок. Аз летя заедно с този лъч и влизам в тази зала. Те ме напътстват през цялото време (телепатично): „Мини оттук, моля“, „Легни на масата, моля“. Те са вежливи. Лежа на метална маса. И тук усещам също някакви електрически импулси. Те ме концентрират към главата на тялото. Съществата изглеждат като богомолки. Дълги вратове. Когато се опитам да погледна в лицата им, главата започва да ме боли. Чувствам се наистина тъжен.

– Защо се чувстваш тъжен?

– Защото ме поставиха в тяло. Те ме измамиха. Пратиха ме в капсула и я изстреляха към... към планетата. Приземи се в океана до един плаж. Отвори се и аз излязох. Климатът е тропически и е топло.

– Дай ми директен отговор – кога се случва това?

– Нещо като преди 5000 години. Просто това е първото нещо което ми идва наум. Топло време, много храна. Това е мястото на което живея. 15 000 или 5000 години – не съм сигурен... Чудя се дали съм бил свободно същество. (Понякога две или повече дати могат да се появят едновременно ако има други подобни инциденти, които могат да задействат спомена.)

– Дай ми директен отговор – коя е тази планета?

– Земята.

– Върни се към началото на инцидента.

– Мисля, че началото е когато умрях. Имаше битка с мечове. Мисля че един меч минава право през мен, през стомаха. Чувам следното: „Отиди към СВЕТЛИНАТА“. Аз съм извън тялото си – не знам дали някой комуникира с мен като ми казва това, но аз отивам към СВЕТЛИНАТА, един тунел от СВЕТЛИНА – много бързо. Тази СВЕТЛИНА стига до станцията за имплантиране, която от своя страна е огромна. Напомня ми за малка планета или луна. Просто е наистина огромна. Накрая на тунела от СВЕТЛИНА, в тази стая със светеща БЯЛА СВЕТЛИНА, стои тяло в средата на помещението. СВЕТЛИНАТА направо ме натиска в тялото. Има напрежение в главата ми. Сферата се отваря правейки проход през който преминавам (елипсовидния отвор). Излизам през средата на стаята. Вървя, а след това се „нося“ нагоре към тази стая, където се намират тези „древни“ – богомолките. Аз съм бял мъж. Отивам до капсулата. Тя се отваря. Едната страна на стаята е като на зигзаг и отива до един контролен панел – подобен на тези от Стар Трек. В капсулата ми дават електрошок. Той допълнително ме закотвя за тялото и особено към главата. Богомолката ми дава телепатична команда да стоя в главата си. Правят и други неща да ме вкарат в главата с помощта на някакъв автомат – наподобяващ пневматичен чук. Той направо те вкарва в главата. Когато се свърши с това капсулата се запечатва. От външната страна не е гладка – има вдлъбнати секции. След това те изстрелват капсулата към Земята. Тя се приземява в океана. Излизам на плажа. Изглежда, че след като се приземят, тези капсули биват прибирани обратно. Изглежда, че битката, при която умрях се беше състояла някъде в Близкия Изток. Мисля, че беше преди над 5000 години.

Считаш ли, че извадихме всичко от този инцидент?

– Преди 5349 години е бил. Не отивай към СВЕТЛИНАТА. Бях прав за това. Нещата се наместват. Групата на змийския жезъл. СВЕТЛИНАТА на Ню Ейдж. Това е част от капана.

– Вече може ли да оставиш този инцидент?

– Да.

(Споменаването на „древните“ в комбинация с инсектоидна раса представлява много интересен момент, защото много сходна сюжетна линия е отразена в сериала „Farscape“, за който сме споменавали, че съдържа много езотерична информация. В случая епизода за който става въпрос се казва „Човешка реакция“ и е излъчен 3 години след първоначалното публикуване на този материал. В него главният герой се опитва да локализира междупространствен тунел, който да го отведе към неговата родна галактика и респективно Земята. След като най-накрая „успява“ и вижда Земята от другия край, той се впуска със своята „капсула“ в него, като накрая на тунела зрителите виждат само „бяла светлина“, а героят губи съзнание. След като се свестява, той се озовава в една добре симулирана изкуствена реалност, която напълно дублира родната му планета, а освен това самият тунел също се оказва изкуствен капан, който да го примами там. След като героят в крайна сметка се усеща, че нещо не e наред и изисква отговори, става ясно, че зад всичко това стои забележете –инсектоидна извънземна раса, която освен всичко това се казва „Древните“ (което се потвърждава от следващите епизоди). Целта на извънземните инсектоиди е да направят психологически експеримент с човешката раса с „благородни цели“ – бел. Alien)

На 9 декември 1995 г. Дж. проведе с мен сесия при която успях да покрия няколко подобни инцидента при които влизах и излизах в тела на тази планета. Аз дойдох в тази слънчева система като свободно същество преди 55 539 години. Влязох в космически кораб, който пътуваше за Земята. Влязох в тялото на лидера на мисията – много силна и независима жена. Тя имаше красиво тяло с физика на атлет. Аз не бях програмиран да вляза в нейното тяло. Влязох там по собствена воля. След това успях да си спомня и за друг инцидент свързан със свободната воля преди 25 329 години, когато отново влязох в женско тяло на Земята. Следващите инциденти обаче се случиха след като бях заклещен в програмирания реинкарнационен цикъл на Земята. Открих и друга значима информация засягаща извънземната манипулация, така че по тази причина включвам по-голямата част от сесията тук.

 


9 декември 1995 г. – сесия за възстановяване на спомените


– Спомни си за подобен инцидент.

– Усещам болка, която започна вчера от дясната страна на гръбначния стълб. Аз съм в тяло. Копие или нещо подобно ме пронизва откъм гърба. Имам мъжко тяло. Имам брада. Това е планетата Земя. Усещам, че ръцете ми са вързани с въже за някакво скеле. Това е някакво наказание. След това излизам от тялото си и отивам нагоре към имплантационната станция. Тя е от същия тип „отиди към СВЕТЛИНАТА“ и после кръжа около стая с БЯЛА СВЕТЛИНА. След това ме изпратиха долу на Земята – във Вавилон в тялото на бебе. Преди това докато още съм в тялото на мъжа, което е измъчвано, усещам че всъщност съм „поставен там“. (Не мога да вляза в досег с неговите спомени, така че знам, че не съм изживял неговия живот.) Има някакво скеле и въжета, които са вързани около ръцете и краката. Наблюдавам сцената като стоя точно зад мъжа, след това влизам в неговото тяло. Това има нещо общо с програмиращата станция – същия тип станция, която описах преди. Очевидно съм изпратен в това тяло точно в момента, в който то е наказано и изтезавано. Някакво копие ме пронизва откъм гърба близо до дясното рамо. След това следва поредица от отиване и връщане към имплантационната станция.

– Дай ми директен отговор – кога се случва това?

– Преди 5 619 години. След това отивам към станцията, за да се родя в тяло на бебе от мъжки пол във Вавилон. Имам чувството, че животът там не е никак лош.

– Спомни си за подобен инцидент.

– Нещо свързано с американския континент – от другата страна на планетата (от гледна точка на Вавилон). Влизам в индианец там, където сега се намира Флорида. Дава ми се някакво знание, че това всъщност представлява термина „walk in“ (душа която в определен момент влиза в друго тяло). На тях им се дава инструкция да влязат в тялото и да го превземат. (Всъщност осъзнаването на този факт по-скоро дойде след преживяването на предния инцидент, отколкото на този). Имам лодка. Има алигатори. Тази инкарнация започва в момента на раждането на тялото в една колиба направена от кал и мъх.

– Кога се случва това?

– Първото число, което ми идва наум е преди 625 г. Предполагам има логика.

– Спомни си за подобен инцидент.

– Идвам в това тяло (моето сегашно тяло). Слизам надолу – не съм сигурен откъде и как съм се озовал тук. Това се случва в град Споукейн – виждам болницата отгоре. Влизам в тялото, което се намира в моята майка и след това бивам изтласкан навън. Опитвам се да разбера откъде съм дошъл преди това. Явно съм умрял през 1945 г. и съм отишъл директно в имплантационната станция. Изглежда винаги отивам точно в една и съща такава. Тунелът от СВЕТЛИНА. Отидох към стая, в която има други хора. Приближих се в задната част на главата на един от хората. Бивам програмиран. „Бъди в СВЕТЛИНАТА“. „Винаги се връщай към СВЕТЛИНАТА“. „Безопасно завръщане“. „Никакъв страх“. Разбирам защо хората биват привлечени тук. Това е като да си на почивка – обикаляйки около БЯЛАТА СВЕТЛИНА. Тук няма никаква болка. Тук биваш програмиран да си овца. Тук не си изложен на различни проблеми. Има други части на кораба, където обаче душите са вкарвани в телата със силови лъчи.

(Това е изключително интересно описание на различните типове програмиране дори в границите на една и съща станция, защото загатва и за вероятността то да се дължи на „различни типове групи души“, които играят различни видове „игри“ като своеобразното разделение може да бъде извършвано по много различни критерии. Привидното участие против свободната воля всъщност е част от макро-рамката на земната игра (а и на галактическата такава) и е доста характерен неин аспект, който ще бъде коментиран малко по-късно. – бел. Alien)

Успях да открия още един инцидент в тази сесия. Оказа се че съм живял много кратък живот между 1945 г. и 1949 г. Когато умрях през 1945 г. отидох направо в станцията за програмиране и след това се завърнах на Земята. Въпреки че Дж. не ме попита къде бях роден, мисля че градът беше Филаделфия в щата Пенсилвания. Живеех с майка си и баща си в апартамент над една много натоварена улица. На 4 годишна възраст излязох внезапно на улицата и бях блъснат от кола. След това напуснах тялото си и се явих в обичайната станция, след което бях върнат в болницата в Споукейн, където влязох в сегашното си тяло през 1949 г.

Вече бях правил възстановителна сесия за раждането си още през 1983 г. Спомням си ясно как изглеждаше болницата преди да вляза в нея отгоре. Въпреки това не си спомням как се озовах до болницата. През 1986 г. посетих същата болница и бях доста объркан, защото не изглеждаше като същата болница, в която се родих през 1949 г. После открих, че сградата е била драстично преустроена, така че поисках някои стари снимки, за да видя как е изглеждала през 1949 г. Бях много изненадан, защото снимката показа точно същата сграда, която видях преди да вляза в сегашното си тяло. Фактически тази фотография показваше източната страна на болницата – същата страна която бях видял, но от по-висока гледна точка.

На 7 януари 1996 г. открих, че съм имал инкарнация свързана с Рамзес II. Включвам всички бележки от записките на Дж., защото по време на тази сесия имах някои много големи просветления и осъзнаване на информация. Фактически в един момент започнах да ги вербализирам толкова скоростно, че Дж. не можеше да смогне да ги записва. Впоследствие се оказа, че не е успяла да запише всичко. Така че в скоби съм сложил всичко допълнително, което съм усетил като впечатление и не е било записано в самата сесия.

 


7 януари 1996 г. – сесия за възстановяване на спомени


– Преди 3219 години когато умрях (като Рамзес II) имаше инцидент. Аз лежах на леглото и знаех, че умирам.

– Разкажи за инцидента моля.

– Аз съм стар човек и при мен идват много слуги да ми отдадат почит – на Сина на Ра. Нямам никакъв страх от смъртта и вярвам, че съм безсмъртен. Дори че тялото ми ще бъде реновирано, когато отида да живея при Боговете. Аз умрях поради възрастта си. Наистина съм стар.

– На колко години си?

– 89 е числото, което ми изниква. Вероятно е от всичкия този добър секс. Тялото ми умира и аз излизам от него. Отивам в програмиращата станция през някаква тръба или тунел. Изглежда, че тунела е извит и има завои. Сега съм в стая с БЯЛА СВЕТЛИНА. Изглежда ме слагат отново в тяло. Вече съм в друго тяло.

– Какво тяло е това?

– Мъжко тяло.

– Човешко?

– Да, отвеждат ме до стаята с Бяла СВЕТЛИНА с всички тези тела около мен. Това е преди 3219 години. Те ме програмират – „УСПОКОЙ СЕ и си ПОЧИНИ“. Идеята е да създадат място, в което е удоволствие да пребиваваш. „БОГ ТЕ ОБИЧА. ТИ СИ ОБИЧАН“, ми се шепти в ухото. След това се чува успокояващо „РАДОСТ и ЛЮБОВ“. „ВИНАГИ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ КЪМ СВЕТЛИНАТА. БЪДИ В МИР“. Инсектоидите ме извеждат от стаята със СВЕТЛИНАТА. Изглежда, че това е същата програмираща станция, в която ходя всеки път или е напълно идентична на нея, защото изглежда като нея. Отивам в „окото“, изкачвам се по рампата на „окото“. Вътре съм. Чувствам все едно съм гол. Сядам на... Това е същия вид кораб като на РА. Сядам на някаква сферична пейка, която се издига нагоре. Аз съм от другата страна на стаята (за разликата от инцидента свързан с Атлантида). Стоя тук в чинията, в „окото“. Аз съм в ново тяло. Чинията се приземява някъде. Слизам по рампата. Навън е светъл, слънчев и топъл ден. Изглежда съм в пясъчна пустиня. Изглежда съм се върнал отново в Египет. Корабът се беше приземил близо до пирамидите, на платото Гиза.

– В това ново тяло, имаш ли някакво чувство за твоя минал живот? Спомняш ли си го?

– И да, и не. Всичко ми изглежда много познато. Аз съм гол, така че някой ми подава роба и ме облича с нея.

– В зряло тяло ли се намираш?

– Да.

– Човекът, който ти подава робата говори ли с теб, казва ли ти нещо?

– Има повече от един човек. Все едно бивам почитан. Имам чувството че съм на някаква висша позиция. Имам впечатлението, че съм нещо като учител сега. Нещо като висш жрец, а не фараон. Все още обаче служа на Боговете. Инструктирам хората, които имат система от вярване за безсмъртие (физическо). Трудно ми е да призная това, но в известен смисъл това е вярно, защото аз току-що напуснах тялото си и ми беше дадено ново тяло. Чувствам някакъв дискомфорт около всичко това. Все едно съм леко дрогиран. От изживяването усещам все едно съм отключил нещо и от този факт се чувствам леко замаян. (Под това имам предвид, че нещо задейства някаква информация в моето подсъзнание, и чувството беше на неудобство).

– Върни се към началото на инцидента.

– Преди 3219 г. аз съм фараон на Египет. На смъртно легло съм и явно всички знаят това. Аз обаче нямам притеснения относно смъртта. Очаквам своето безсмъртие и живот с Боговете – системата на вярване, която ни се преподаваше. Умирам от старост. Напускам тялото си и съм придърпан в тунел от СВЕТЛИНА. Тя те привлича със сила, на която не може да устоиш. (Нещо като притеглящ лъч всмукващ душите.) Направо те засмуква. Ситуацията е почти сходна на тази при която за първи път бях поставен в земно тяло (преди 12 389 години в Атлантида, където бях пожертван). Има сфера около 3,6 метра в диаметър (това всъщност се явява СВЕТЛИНАТА в края на тунела). Стените на устройството светят с БЯЛА СВЕТЛИНА. Има мъжко тяло по средата на сферата и бивам изстискан в тялото. Чувството е ограничаващо. Излизам от тази голяма стая. Има две същества – не съм сигурен какъв вид точно са те.

– Можеш ли да ги погледнеш?

– Първоначално си помислих, че са СЪЩЕСТВА от СВЕТЛИНА. Това обаче са богомолките! Те ме водят към БЯЛАТА мъглива СВЕТЛИНА. Бивам програмиран: „СПОКОЙСТВИЕ и ПОЧИВКА“, се шепне в ума ми. Думите: „БОГ ТЕ ОБИЧА. МИР В СВЕТЛИНА.

Бивам програмиран, че сега вече съм с БОГ. „ВИНАГИ СЕ ВРЪЩАЙ КЪМ СВЕТЛИНАТА“. Сега мога ясно да осъзная защо хората мислят че да отидеш към СВЕТЛИНАТА е нещо хубаво, защото се ЧУВСТВАШ добре. „ЩЕ ЗАПОЧНЕШ НОВ ЖИВОТ СЕГА. МИНАЛОТО ВЕЧЕ Е ЗАД ТЕБ. ЩЕ БЪДЕШ В БЕЗОПАСНОСТ В СВЕТЛИНАТА. ВИНАГИ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ КЪМ СВЕТЛИНАТА“. Чувстваш се все едно си „наистина обичан“ и си „наистина специален“. (Когато казвах „настина обичан“ и „наистина специален“ гласът ми беше спокоен, но същевременно със саркастичен тон. Тяхното програмиране е много сладникаво, много неискрено и фалшиво. Наблюдавал съм същата захаросана сладникава измамна реторика в ченълингите на плеядианците). Така, после ме извеждат навън (от голямата стая с БЯЛА СВЕТЛИНА). Имам впечатлението, че това са СЪЩЕСТВА от СВЕТЛИНА, но те не са!

– Какво представляват СЪЩЕСТВАТА от СВЕТЛИНА?

– Това е тяло, което е съставено само от СВЕТЛИНА. Само че те не са. Те са инсектоиди! Отивам в хангара, където са „очите“. Сядам в една летяща чиния. (Очевидно инскетоидите използваха телепатична хипноза, за да създадат илюзията че са светлинни същества.)

– Сам ли си вътре?

– Да, освен този, който я управляваше. За известно време просто си стоях вътре. Те ме водят някъде. Когато излязох беше много светло навън. Аз съм гол. Има някакво тържество по посрещането ми. Телепатично ми бе казано да сляза по рампата. Наистина е светло навън. (Предполагам че един от инсектоидите ме е свалил долу на планетата. Който и да е пилотирал чинията остана извън погледа ми в пилотската кабина. Нямаше извънземни, които да се появят публично пред останалите хора, които ме посрещнаха.)

– Когато беше приветстван от тези хора, казаха ли ти нещо директно?

– Директно не. Те ме третираха като свят човек или нещо подобно. Помагат ми да си сложа роба и сандали или някакъв вид обувки и нещо, което да си сложа на главата, висока джаджа.

– Около теб има ли някакви сгради или град, или нещо подобно?

– Ние сме навън на платото Гиза. Аз се возя в колесницата на един от хората. Пътуваме на изток към Нил. Очевидно сега съм част от жреческото съсловие. Един от моите синове е фараона. Голямата пирамида в Гиза е голяма част от моя живот като жрец. Ние продължаваме ритуалите в голямата пирамида. Те се правят непрекъснато. Аз помагам в увековечаването на ритуала – пиенето на кръв. Не мисля, че изобщо някога е имало финален камък на върха на пирамидата. По отношение на живота ми като жрец и причината поради която бях боготворен, бе факта, че аз слязох от Окото на Боговете и според мен това беше основната причина.

– Какво бе името ти като жрец?

– Част от името ми беше Амен (опитах се да произнеса името, както се е произнасяло тогава в Египет, но не успях съвсем). На египетски звучи като безсмислени срички. По-лесно ми е да се свържа с това какво означава името.

– И какво означава?

– Свят човек от Бог. Но просто „свят човек“ е основното значение. Звучи странно, но се чувствах почти като месия. Има някаква атмосфера на „святост“ около мен. Странно е. Имам чувството, че по това време съм правил ченълинги. Бях програмиран и част от това програмиране бе да получавам съобщения от извънземни (посредством ченълинг), за да поддържам религията. Странно е как тогава са приземявали своите чинии пред всички. По време на този живот бях висшия жрец. Останалите се грижеха за моите нужди. Бях нещо като еквивалент на папа.

– Колко време мина между смъртта ти както Рамзес и връщането ти като жрец?

– От моя гледна точка само няколко часа. Поне изглеждаше като няколко часа. Не бях сигурен кой съм всъщност. Не изглежда да знаех, кой съм когато излязох от чинията. Не знам и какво им беше казано на хората за мен. Те бяха много мили с мен, грижеха се за мен и ме хранеха. Между програмирането и ченълите, аз бях пратеникът на Бог, светият човек на всички Богове. Аз не представлявах само един бог. Продължих ритуалите на „Братството на Змията“. Аз бях този, който посвети сина ми – фараона в лоното на „Братството на Змията“. Всичко това се случи преди 3219 г. Сигурен съм в това.

Подсъзнателната информация, която получих по време на тази сесия и която Дж. не записа в бележките засяга извънземната технология, която закотвя душите в телата. Достигнах до тази информация, когато преживях наново поставянето ми в мъжко тяло, в сферата на края на тунела.

Изглежда, че електромагнитите играят ключова роля в тази процедура. Внезапно осъзнах, че те използват нервната система на тялото, включително мозъка разбира се, за да имплантират същества в телата. Тези нерви предават електрически заряди, които създават електромагнитни полета около тялото. Чакрите са просто нервни мрежи, които създават електромагнитни полета (това обаче може да е прекалено опростяване на феномена от моя страна). При змийските религии и особено при източните религиозни практики и Ню Ейдж-ченълингите, се поставя сериозен акцент на медитацията над чакрите, „изчистване“ на чакрите и канализиране на енергия през чакрите. По този начин духовното същество в тяло допълнително се закотвя в тялото изпращайки енергийни импулси през тези нервни мрежи. Дори аз лично съм изживявал този феномен по време на упражнение наречено „Съзнание и Енергия“, което се преподава от Рамта посредством ченълинг. След упражнението бях много по-здраво закотвен към тялото си и хванах някакъв грип, който ме държа 2 седмици. Освен това дори самото насочване на прекомерно внимание към тялото помага да се подхрани привързаността към тялото.

(Рамта е същество представящо се за духовен водач и контактува посредством Дж. З. Найт. Според нейните думи Рамта се появява през 1977 г. като в продължение на няколко месеца тя се опитва да свикне с неговото присъствие и употребата на тялото й, чрез което започва да говори. През 80-те години неговите учения се превръщат в център на движение в контекста на по-голямото Ню Ейдж движение, а книгите на Найт са може би най-успешните от всички ченълинги в този период. Рамта описва себе си като човек, живял на Земята преди 35 000 години. Той бил роден в Лемурия – описана като част от древния Атлантски континент. Докато е още млад, Рамта става свидетел на голяма технологична катастрофа, която става причина северната част на континента включително и Лемурия да бъдат унищожени. Лемурийците търсят убежище на юг, а семейството му се премества в голямото пристанище на „Атлатия“ – Онай. След катастрофата, атлантската система се разпада и е заменена от феодално-подобна структура, при която лемурийците са на дъното. След смъртта на майка си, разгневен отива в планините. Връща се в града начело на армия, покорява го и започва нов живот като боец. Става завоевател, който в крайна сметка е спрян от меча на наемен убиец. Той оцелява, но процесът на лечение е много продължителен. Рамта използва времето за съзерцание на Неизвестния Бог, който той открива в жизнената сила. Търсенето на Непознатия Бог го отвежда до съзерцанието на вятъра. Вятърът е мощен, свободно движещ се без ограничения, прегради или форма. Образът на вятъра подсетил Рамта, че може да съществува необременен от човешките ограничения, включително и смъртта. Неговото съзерцание в продължение на години го довежда и до първото му изживяване извън тялото. Но с течение на времето и подобряването на концентрацията, вибрацията на тялото му се променила и се издигнала до степен тялото му да стане от светлина. Той покорил живота и напускайки земното си съществуване се възнесъл. Есенцията на неговото учение е, че всеки човек е бог или суверен, който е забравил своя произход. Спомняйки си за този факт, и на тази база – осъзнавайки своята истинска природа, индивидът може да се превърне в създател, който може да има всичко, което си пожелае. Според него вселената е сътворена на различна етапи от Бог, който е описан като абсолютният потенциал. Всеки етап на сътворението е белязан от забавяне на честотата на енергията, от която е създадена вселената. Индивидуалните същества, които са богове са били въплътени във всеки етап на сътворението и сега са дошли във физическо тяло, за да растат и да научат чрез опит за живота. Основният проблем за хората според Рамта e, че са приели ограниченията на физическото съществуване, докато фактически те са богове с неограничени възможности – бел. Alien)

Плеядианците, както тези от днешните ченълинги, така и в древността, са установили религиозни практики фокусирани особено над нисшата чакра, мрежата от нерви в зоната на гениталиите. Днешните „ченъл плеядианци“ наричат това „свещена сексуалност“. Терминът кундалини от тантрическата йога е просто канализиране на енергия от нисшата чакра през другите чакри и нагоре през мозъка. Не е изненадващо, че понякога бива наричана „змийска“ енергия. Тези измамни практики служат само, за да държат вниманието на хората фокусирано над техните тела и да ги разсейват с религиозни практики, които водят до задънена улица. При тези условия човек трудно може да разкрие какво наистина се случва. Разкриването на истината разбира се може евентуално да доведе до измъкване от наложения цикъл на въплъщения на тази планета. Точно затова извънземните влагат толкова много време и енергия да програмират хората с фалшиви религиозни вярвания.

(Тук авторът отново подхожда едностранчиво показвайки нещата само през призмата на „задължително наложената инкарнация“, от която съществото има единствената цел да се освободи, а не отчита богатата палитра от преживявания само защото в голямата си част те са на практика програмирани, което в действителност е вярно. Дори да изключим директното психологическо или физическо програмиране чрез хипнотични команди или дори чрез физически импланти, индивидът в едно общество остава силно повлиян от социалното програмиране, което се предава от поколение на поколение и от човек на човек подобно на разпространението на вирусите. Това разбира се включва и всички възможни философски, езотерични или духовно-религиозни доктрини, голяма част от които са извънземни по произход. Някои от тях като даоистката езотерична йога например имат много балансирана гледна точка по отношение на сексуалността и необходимостта от наличие на тяло в пътя към просветлението. Даоисткият и споменатия от автора тантрически път се различават основно по езика и по практическите йогийски методи, които преподават за достигане на едно и също единство на ума, тялото и духа. И двата метода приемат изцяло, че управлението на индивидуалната сексуалност е не само допустимо, но и необходимо средство за постигане на възможно най-висше просветление в тялото. Даоисткият езотеричен метод сравнява тялото с кораб, а душата с машините и витлото на кораба. Корабът вози много ценен и огромен диамант, който трябва да бъде превозен до много далечен бряг. Без тялото не може да се достигне до Дао, но с тялото истината никога не може да се постигне. Последователят на Дао трябва да пази физическото си тяло, все едно е скъпоценен диамант, защото то може да се ползва като средство за постигане на безсмъртието. Ако обаче не го изоставиш, когато постигнеш своето предназначение, няма да постигнеш истината. Разбира се, на конкретно описаната даоистка формулировка може да се гледа през различни призми в опит тя да бъде анализирана – от задънена улица до пъзел, който предлага успешен сценарий за пълно изживяване, след което се дава ключ към излизане от Играта. – бел. Alien)

Сивите, рептилиите, плеядианците и инсектоидите – всички те използват помещения с БЯЛА СВЕТЛИНА, за да програмират хората от Земята. Този феномен показва, че има конспиративна мрежа между поне няколко раси извънземни. В днешно време обаче, те не се приземяват на публични места, както са го правели преди. Те не свалят долу на Земята хора във физически тела от програмиращите станции както в миналото. За сметка на това феномена на директното влизане в земно тяло (walk-ins) е зачестил. Различни „ченълинг-същества“ ни заблуждават за целта на тези коварни и тайни извънземни дейности.


http://www.parallelreality-bg.com/index.php/statii/ezoterika/432-2012-10-17-14-23-35.html




Гласувай:
28



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: taidzi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1440896
Постинги: 284
Коментари: 885
Гласове: 3890
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031