ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с помощта на един древен израз: „Тайната Наука". (Geheimwissenschaft) Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение. Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия. А подобни неща, естествено, се отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука"; от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни стремежи". Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища; нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието, или пък от изтънчено ду шевно любопитство. Между тези рязко разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи условното отхвърляне или приемане на всичко онова, което хората си представят, когато чуят израза „Тайна Наука".
Не може да се оспори, че за мнозина този израз звучи почти магично, защото изглежда, че задоволява тяхната неутолима жажда за познаването на нещо „непознато", тайнствено и дори неясно, което те не могат да постигнат по естествен път. Защото много хора предпочитат да задоволяват дълбоките копнежи на душата си далеч не чрез това, което може да се опознае ясно и точно. Според тях освен познаваемите величини, в света би трябвало да съществуват и такива, които се изплъзват от полето на човешкото познание. С една странна упоритост, която не забелязват, те спъват познавателния копнеж на човека и отхвърлят всичко, което „е познато", и допускат само това, за което не може да се твърди, че е постигнато по естествено-научен път. Ето защо ако някой говори за „Тайната Наука", нека помни, че неизбежно ще срещне неразбиране и съпротива, които идват тъкмо от подобни защитници на тази наука; от защитници, които практически са устремени не към знание, а към неговата противоположност.
Книгата е отправена към читатели, чиято непредубеденост няма да се повлияе от това, че при различни обстоятелства даден словесен израз може да предизвика едни или други предразсъдъци. Тук далеч няма да става дума за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на съдбата. Употребата на този израз „Тайната Наука" ще бъде сметната за оправдана, ако си припомним и това, което Гьоте има предвид, когато говори за „явните тайни" в природните явления. Точно това, което остава „тайно" и неразкрито в тези явления когато ги обхващаме единствено чрез сетивата и чрез свързания с тях разум ще се разглежда като съдържание на свръхсетивното познание.
В много случаи, изразът „Тайна Наука" така, както авторът на тази книга го употребява в предишните издания е отхвърлен поради обстоятелството, че една наука не би могла да представлява „тайна" за нито един човек по света. Подобна оценка би била напълно правилна. Но в случая това не е така. Както естествената наука не може да се нарече „естествена" поради това, че е „по природа" присъща всекиму, така и под „Тайна Наука" авторът разбира не една „тайна" наука, а наука, която се обръща към неизявената същност на природните явления, до която обикновеното познание така или иначе не достига наука за „тайното", за „явната тайна". Така че тази наука не трябва да бъде тайна за никого; тя е достъпна за всеки, който търси нейните постижения в съответствие с присъщите й принципи и пътища.
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука. Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения. И тогава ние пропускаме обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения. Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и независимо от специалния случай на приложението да вникнем в самия характер на научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като „научно". Човешката мисъл иска да обхване тези явления по същия начин, по който в други случаи тя обхваща естественонаучните явления. Тайната Наука е в състояние да освободи естественонаучния метод който в своята област се опира на взаимнозависимите и закономерно протичащи сетивни явления от ограниченото му прилагане върху сетивните факти, но наред с това и да го съхрани като едно мисловно цяло. Тайната Наука се стреми да обхване несетивните явления по същия начин, както естествената наука обхваща сетивните. Но докато естествената наука се ограничава с този начин на изследване и на мислене в областта на сетивния свят, Тайната Наука разглежда душевните усилия, необходими за проникването в сетивния свят като един вид самовъзпитание на душата и се стреми да приложи придобитите чрез това самовъзпитание опитности в областта на несетивния свят. Стремежът на Тайната Наука е не да проучва сетивните явления като такива, а да обхване целия несетивен свят, и то по същия начин, по който естественикът обяснява сетивните явления. От естественонаучната методика тя запазва самото душевно настроение, с други думи тъкмо това, чрез което природознанието се превръща в истинска наука. Ето защо и Тайната Наука може с пълно право да се на рече наука.
Който размишлява върху значението на науката за човешкия живот, ще открие, че то далеч не се изчерпва с придобиването на познания за природата. Защото тези познания никога не могат да ни отведат до нещо друго, освен до едно изживяване на това, което няма нищо общо с човешката душа. Душевният свят на човека се проявява не в това, което той опознава от природата, а в самия процес на познанието. Душата изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още попълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
Впрочем тук се поражда и нещо, което може да причини известни съмнения. Докато наблюдава природния свят, душата се ръководи от наблюдавания обект в много по-голяма степен, отколкото при изследването на несетивни явления. Тук тя трябва да притежава в още по-засилен вид и то чрез чисто вътрешни импулси способността да запази естественонаучния начин на мислене. Понеже много хора несъзнателно вярват, че тази способност може да се запази единствено, ако се опираме върху закономерностите на природните явления, те стигат до убеждението, което е всъщност един постулат: ако физическите закономерности изгубят своята валидност, душата веднага губи всяка ориентация в своите научни изследвания. Такива хора просто не съзнават характерните особености на научната методология. Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да се обърне към несетивния свят. Естествено, в тези случаи възникват безкрайно много и съвсем ненаучни твърдения относно несетивните явления. И то, не защото подобни твърдения по своята същност могат да са ненаучни, а защото в конкретния случай, научното самовъзпитание е протекло без едно истинско наблюдение върху природния свят.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения. В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано. И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения. Естествено той никога не трябва да се стреми към такъв външен вид на своето изложение, при което на преден план, вместо самото съдържание, да изпъкне неговото риторично изкуства.
Относно данните на Тайната Наука, често се чува следното възражение: Добре, но тя съвсем не доказва това, което изнася пред нас; тя само изнася едно или друго твърдение и заявява: Тайната Наука „установява"! И ако някой смята, че описанията в тази книга са извлечени по такъв начин, той допуска съществена грешка. Задачата на тази книга е да развие душевните сили и качества, придобити в хода на природопознанието, и да обърне внимание, че при такова развитие душата рано или късно идва в допир със свръхсетивните факти. Естествено, предполага се, че и всеки читател, който успее да вникне в изложението, по необходимост се натъква на тези факти. Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига, когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft). При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти. Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука. Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на „доказателството". За естественонаучния подход към явленията „доказателството" е нещо, което се прибавя към тях от външния свят. При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се развива в хода на естественонаучното мислене върху целите на доказателството, лежи в самото търсене на фактите. Те изобщо не могат да бъдат намерени, ако самият път към тях не е доказателствен. Който действително е преминал по този път, вече е изживял неговата доказателствена сила. В тази област чрез прибавянето на някакво външно доказателство не може да бъде постигнато нищо. И ако не се държи сметка за тази особеност на Тайната Наука, недоразуменията са неизбежни.
 

Препоръчвам на всички да прочетете цялата книга от Щайнер, а не само отделни части. Тази книга е встъпителна в цялата Антропософия. Общо такива има около 7-10 и едва след като прочетете тях, можете да четете всичко останало от Щайнер. Това е обяснено от самия Щайнер.

predi okolo 7-8 g. na Slaveikov, posle na Solunska imashe shtand -/sergia/ s knigi-novi i ne s ezoteri4na tematika, kupuvah-posle prodavah i 4etjah- imashe i vsi4ki knigi na R.Steiner, izdadeni na bulgarski , sashto i na Charles Leadbitter-osnovopoljnika na doktrinata za Vselenskata Zqrkva i objasneniata, dosta razbiraemi, otnosno mnogo ezoteri4ni ponjatia.
Interesnot za men be, i e, kak neshtata se potvqrjdavat v materialniat jivot- napr. pri Leafdbitter ima mnogo realna sistema za razpoznavane na demoni, obsebiteli i primitivni
ergregori-no, tova sa spezifi4ni interesi.
Kato zjalo-knigite na R.Steiner, Ch.Leadbitter , za rusofilite-i Blavatska sa neshto kato
bukvar v ezoterikata.Tezi knigi iziskvat spokoistvie i nepredubeden ot dogmi um za 4etene.

Тайната доктрина" на Блаватска? Кой от кого е преписвал, така да се каже? Или пък са учили в едно училище, но тогава ще трябва да се питаме кои са им били преподавателите(учителите, гурутата), кой е директорът или директорският съвет на това училище, а и никак немаловжнто - кой финансира дейността на това училище?
Към №2. - Charles Leadbitter, не е ли съдружник и съмишленик на Ани Безант, наследничка на Блаватска? И вярно ли е, че си падал по-малки момченца - педофил де, та Ани Безант с горчивина споделя какви усилия са й коствали опазването на малкия Кришнамурти от похожденията на Лидбетър, ама Безант не е успяла да опази другарчетата на Кришнамурти - Мировия Учител, обявил през 1929г. бандата езотерици, наречено "Теософско дружество" като лъжци и мошеници и поради, което коствало живота на Безант.
Вярно ли е, че последователите на Щайнер го идентифицират като Мировия Учител - Майтрейя Буда, ама нали за такъв Миров Учител го нарочиха и Кришнамурти. А пък дъновистите имат претенции това да се отнася за Дънов? Докато ученикът на Дънов - Айванов, сексуалният похитител на над 40 жени от езотеричната му група, има същите претеции за вождизъм?
Абе изобщо секс, лъжи и ...БИЗНЕС, наречен "Тайна". За тая "тайна" се говори достатъчно ясно в Апокалипсиса от Йоан 17 глава. И тоя БИЗНЕС СКОРО ЩЕ ПРИКЛЮЧИ...

Прилики наистина има , но не смятам че е имало преписване както казвате . За останалото не твърдя , че всичко при тях е било чисто , но знанията им са факт , който не може да се пренебрегне .

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за прекрасната тема!
Тази книга, а и останалите, са безплатни и достъпни, но изискват време, за да се четат, не като роман, а с молив и дневник, в който да се проверява собственото ни усещане.
Всеки може да си подреди пъзела, да разплита бавно и внимателно тайните, но с последователна проверка в ежедневието, като трупа опитности.
Винаги ще има тайни, дори и в градината ни.
Обичаме цветята, но сложили ли сме чесън и хрян, през метър в лехите?
Книгата, която имам, е шестнадесето издание от 1925г..
Защо събирам такава литература?
Защото ме интересуват циклите, математическите зависимости и лечебните треви.
Пропускам груповите занимания, търся ползата и я експериментирам в голямата си градина.
Свободен съм и сам съм си началник, защото не се страхувам от експериментирането- камък, дърво, лечебни треви и енергийни места.
Четенето е полезно, но е недостатъчно, ако не е с натрупани опитности.
Невероятни са звездните нощи с гръб опрян в пирамидата и отворени сетива.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Мировият Учител е Беинса Дуно - за гордост на българския народ, още недозрял за истинското познание. Той е Духовният водач на първото и най-основно християнско езотерично течение, така нареченото манихейство; и е дал за първи път и в цялост основните принципи и закони на Вселената, битието и небитието. Родоначалникът на Антропософията, свалил от Акаша азбуката на духовния свят е Рудолф Щайнер, който е духовният водач на второто езотерично християнско течение, а именно - розенкройцерството.Това второ течение е с цел да подготви съзнанието на европейците за възприемането на Божественото Слово, свалено от Учителя Беинса Дуно. До тук се занимаваме с Бялото Братство, неговите цели и задачи, свързани с идването на шеста раса и повдигане съзнанието на цялото човечество. И двамата духовни учители много добре са знаели своето място в йерархията и постиженията си в мировата еволюция, както и един за друг, защото са работили горе-долу по едно и също време на Земята. Щайнер никога не е имал претенциите да е Миров учител, напротив, той сам посочва, че Този Миров Учител е в България. А кой е Щайнер, че това е прероденият Питагор и каква е неговата роля - за това говори Беинса Дуно и то подробно. И двамата по много елегантен начин разобличават представителите на черната ложа : Ани Безант,Блаватска,Летбитър,Кришнамурти и Михаил Иванов. Последният е изгонен от Учителя Дуно във Франция, предпоследният е предупреден от Него чрез писмо да не се обявява за Мирови Учител, защото това е лъжа. С първите трима се справя Щайнер,когато през 1912-1913 г. се разграничава от тях и се отделя от тяхното Теософско общество и основава Антропософската Школа. Надявам се, че съм била полезна. Поздрави !