Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2011 07:24 - Meдитации и мантри (Свами Вишну Девананда) - 1
Автор: taidzi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3811 Коментари: 0 Гласове:
29

Последна промяна: 06.08.2011 07:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   ЗАЩО ДА МЕДИТИРАМЕ "Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без  нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие. Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е  тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината  до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от  невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието." Свами Шивананда "Божествен благослов" Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по-леко от други?  Откъде съм дошъл и къде отивам? Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от  живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на  ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен. Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от  него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си. Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван.  Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива  безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват  философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.
 
Механизъм на ума  В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо. Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир.  Умът непрекъснато разговаря със себе си  - припомня си минали събития,като ги  пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно. Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но  умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си.  Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума. В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или  впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни  - ВРИТИ  - те стават навик. Напр. човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: "Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!" Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува.  Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква  удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара. Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди,  които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите. Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки  непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара  - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото  - няма по-голям враг от егото."  АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на  вътрешната Реалност. Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от  единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не.  Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността,  страстта и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото  природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране. Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се  опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.



Гласувай:
29



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: taidzi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1441812
Постинги: 284
Коментари: 885
Гласове: 3890
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031