Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2011 07:12 - ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ - БУНТЪТ НА РОБОТИТЕ (2)
Автор: taidzi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4508 Коментари: 9 Гласове:
28

Последна промяна: 25.04.2011 15:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Когато виждаме какво става по света, може понякога да ни е трудно да го повярваме, но Сътворението е друга дума за любов. Именно енергията, която наричаме любов, обединява всичко. Сътворението не е замислено да носи болка и страдание. Това не е неговата цел. Знам, че хора с различен произход и вярвания са се опитвали да обяснят това противоречие между Сътворение, основано на любовта, и някои от ужасите, ставащи всяка минута на планетата Земя. Някои говорят за необходимостта да се учим по пътя на екстремните преживявания, докато други говорят за някакъв масов вселенски "експеримент", който протича в момента. Според мен никой от тях не е прав. Ако Сътворението се основава на любовта и се крепи благодарение на нея, то любовта трябва да е в основата на всичко, което става със Земята и с човешката раса. Малко преди да завърша тази книга, чух обяснение, което най-накрая ми се стори добро. Един прекрасен летен ден седях в тишината на руините от абатството в Гластънбъри в Съмърсет, Англия, недалеч от известното възвишение Гластънбъри. С мен беше много близка семейна приятелка, Ева, която е и много чувствителен медиум. Тя започна да предава информация, излъчена от синьо енергийно поле, което тя виждаше около нас благодарение на медиумните си способности. От онова, което се разкри в този ден, и от друга информация, която съм получил пряко или чрез други медиуми-канали, смятам, че следващите редове се доближават до истината поне тематично: Преди много време едно от проявленията на съзнанието загубило баланса си и решило да се възпротиви на законите на Сътворението. Тези закони не били записани в книга, нито се прилагали от някой съдия. Може да се каже, че те били като законите на физиката. Всяко нещо се нуждае от баланс, равновесие между отрицателното и положителното, между мъжкото и женското, ако в съзнанието му трябва да цари хармония. Не е задължително равновесието да е съвършено, защото и отрицателните, и положителните преживявания са необходими за еволюцията. Но колкото повече се отклонявате от равновесието, толкова по-екстремен става животът. Ако се приближите твърде много до положителния полюс, губите връзка с практическата страна на живота; като че ли се понасяте в духовна мъгла. Прилича малко на усещането, което имат пушачите на марихуана, така поне са ми казвали, а самият аз съм го изпитвал, след като съм изпил няколко бири. Не сте напълно тук. Всъщност Луцифер наистина е мисионер, защото ако се върнете към произхода на името Луцифер, ще видите, че то се определя като "носител на светлина". Това произлиза от универсалната истина, че положителната енергия има нужда от отрицателен балансьор. Когато и двете са в хармония, вие получавате енергията на баланса и любовта, която се нарича Светлина. Положителното има нужда от отрицателното, точно както отрицателното има нужда от положителното. Напълно съм съгласен с възгледа за балансирането на две сили, положителна - отрицателна, мъжка - женска, добро - зло, ин - ян и т.н. Но за целите на тази книга ще използвам името Луцифер, за да опиша нещо доста по-различно от това. Загубилото баланса си съзнание, което ще нарека Луцифер, не е съществена част от баланса между положително и отрицателно. Той е унищожително, нехармонично проявление на съзнанието, което не е необходимо за човешката еволюция. Нещо повече, усилията на Луцифер да запуши каналите, които свързват човечеството с неговия висш разум, блокират нашата еволюция и не я придвижват напред. Няма ненужно преживяване и всичко отива в банката на познанието, но аз съм твърдо убеден, че не е необходимо да проникваме в дълбините, за да достигнем такава степен на разум, която ще ни издигне до по-висока честота. Балансът между положителните и отрицателните преживявания е едно нещо, но не смятам, че отрицателните крайности, на които сме свидетели на Земята, трябва да са част от него. Луцифер искал да експериментира със законите на равновесието и хармонията. Наричам този разум "него", защото той е доминиран не само от отрицателната енергия, но и от мъжката енергия. В даден момент той е бил съзнание на баланса, любовта и напредналата еволюция - но това щяло да се промени. Може би се е случило нещо извън неговия контрол, но имено то разстроило първоначално това проявление на съзнанието. Може би провежданият от него експеримент за това какво би станало, ако се противопоставиш на законите за хармонията, се объркал ужасно - все едно, че си създал някакъв свръхестествен Франкенщайн, който в крайна сметка започнал да контролира учения, който го е измислил. Каквато и да е първопричината, Луцифер започнал да предизвиква хармонията на Сътворението. Знам за това отдавна, но предадената от Ева информация добави едно късче от решаващо значение за пъзела. Тя отговори на въпроса защохармонията е станала мишена на това Луциферно съзнание.



Гласувай:
28



1. savremennik - Най-висшето е едва-едва познато на ...
25.04.2011 08:13
Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.

Дао дъ Дзин
цитирай
2. amrita - Риг Веда - Химн на сътворението
25.04.2011 12:28
ТОЙ дишаше сам без въздух от самосебе си.
Макар, че не съществуваше нищо.
По това време нямаше нито съществуване, нито несъществуване.
Нито светове, нито небеса.
Нямаше нищо, което да е отвъд.
Нямаше нито смърт, нито безсмъртие.
Нямаше познание за деня и нощта.

Мракът бе обгърнат от мрак.
Всичко това бе една вода без никакво изключение.
Тя бе инертна покрита от нищото.
ТОЙ стана активен чрез силата на своята собствена мисъл.
Тя се появи в него с първото желание,
което бе първото семе на мисълта.

Ясновидци откриха в своето медитативно състояние
връзката между Да Бъдеш и Да Не Бъдеш.
Всички богове бяха следствие на тази креативна активност/дейност.
Тогава, кой знае от къде се появи това ?
От къде дойде това Творение, дали ТОЙ го поддържаше или не.
ТОЙ, който го контролира от най-високите светове.
Може би ТОЙ го знае или.... и ТОЙ самият не го знае....


... и сивите буквички, моля те :)
цитирай
3. taidzi - 1. savremennik
25.04.2011 15:52
Изключително е . Силно и право в целта !
цитирай
4. taidzi - 2. amrita
25.04.2011 15:54
И твоето е изключително !
Извинявай за цвета , но не се получи с редакцията . Ще взема мерки за в бъдеще още преди публикуването да не се получава този технически гаф . Благодаря :)




цитирай
5. amrita - Вчера дълго се ровичках
25.04.2011 19:24
в смисъла на Риг Веда... Изключителни неща могат да се открият във Ведите.
Ведите се считат за първите писмени паметници на индуизма. Самата дума "веда" означава - знание. Корените й можем да видим и в бълг. език - Да си в неВЕДЕние или да не знаеш. Тези четири текста (Риг Веда, Сама Веда, Яджюр Веда и Атхарва Веда) и основно (най-свещанета - Риг Веда) са смятани за откровения, написани от човек, но без човек да е техния автор. В тях е скрита същината за абсолютната истина. В този смисъл във ведите можем да търсим първоизточника на поезията, песента и т.н., вземайки предвид вдъхновението, с което борави един писател и истинския смисъл на това вдъхновение - пробиващо материята, диктуващо на ръката слова - незнайни и понякога странни! Интересен е във ведите този Химн на сътворението.
Ето тук:
Мракът бе обгърнат от мрак.
Всичко това бе една вода без никакво изключение.
Тя бе инертна покрита от нищото.
ТОЙ стана активен чрез силата на своята собствена мисъл.
Тя се появи в него с първото желание,
което бе първото семе на мисълта.

Именно тук можем да видим какво е според Ведите сутворението - мисълта за първото желание.... Тайната на това как от Нищо става Нещо с намерение и мисъл, които се пораждат от желание. Желание, което се поражда от несъществуващото, от вечното, от абсолюта... Импулс на съзнание и имаме сътворение!
;) Разбъбрих се :)
цитирай
6. chovekaa - Нищо-Нещо
25.04.2011 20:50
amrita написа:
Именно тук можем да видим какво е според Ведите сутворението - мисълта за първото желание.... Тайната на това как от Нищо става Нещо с намерение и мисъл, които се пораждат от желание. Желание, което се поражда от несъществуващото, от вечното, от абсолюта... Импулс на съзнание и имаме сътворение!
;) Разбъбрих се :)

Няма как от Нищо да стане Нещо.
Ако има начин, то Нищото в такъв случай не е било Нищо в действителност.

Истинската реалност е отвъд Нищото и Нещото. Последните две са просто граници за Ума.
Умът търси само в познатото и затова не може да познае Истинската реалност, защото тя е извън неговите граници, а той не е способен да надхвърли себе си.

Всичко това е въпрос на разбиране. За него няма граници.
Разбирането обаче е свързано със сърцето и по-точно това, което се намира там вътре.
цитирай
7. amrita - Както и словото
25.04.2011 23:37
поставя своите граници и има неща, които не можем да назовем... само можем да потърсим най-близките по смисъл думи, за да можем все пак да обясним. Ето защо един текст е хубаво да се схващя целия, като усещане, като смисъл, а не да се хващаме за определено изречение... нали така?
цитирай
8. chovekaa - Границите поставя обусловеният ум, който интерпретира словото.
26.04.2011 00:48
amrita написа:
Както и словото .....

Словото и емоцията са като водата и олиото.
Цялостното усещане отнасяме към олиото, а смисъла към водата.
По същия начин умът съответства на "словото", а емоцията, която го обуславя - на "усещането".

Например в текстове като Ведите има само смисъл, няма общо усещане.
Всяко изречение си е на мястото. Такива текстове са писани за необусловени умове.
цитирай
9. amrita - Потърсим ли във всичко
26.04.2011 01:25
само смисъл - губим естественото в нас. Смисълът се достига чрез усета (усет, който не е емоция) чрез интуитивното знание. Ако във Ведите няма "общо усещане", не съм сигурна али бихме схванали смисъла. Всяко изречение си е нястото, защото винаги и всичко си е на мястото (при словото това правило не виждам защо да прави изключение)
Говорим за едни и съща неща, приятелю! Използваме различни думи, които създават някаква граница. И защо интерпретацията да е обусловеност, като може да бъде свобода? Не разбирам! Когато размисляваш върху нещо написано, върху някакво произведение на изкуството, ти няма как да не интерпретираш, защото стъпваш на познатото... Но защо да спираш, кой е казал, че трябва да се затваряш в обусловености и ограничния?! Но ние все пак говорим за едно и също :) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: taidzi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1441679
Постинги: 284
Коментари: 885
Гласове: 3890
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031