Сексът и Духът

 

Главната цел на секса на Земята е възпроизвеждане, създаване на още работници и храна за Империята. В миналите векове сексът е бил одобряван само с оглед на това. Не е имало нужда от дълга връзка – само колкото жената да забременее. Това било неудовлетворяващо за жената.

 

Когато Духът започне да упражнява повече контрол нещата вече не стават набързо /както когато контролира тялото/, възниква и необходимост от емоционална връзка, а не връзка само заради секса като такъв. Контролираните от дух тела искат връзка с други контролирани от дух тела /Подобното привлича подобно/. Има много варианти на контрол от страна на духа над тялото. Всички ние трябва да преминем през тях. Сексът заради самия секс започва да се възприема като празен, безсмислен и крайно неудовлетворяващ.

 

Финалните Инкарнации, веднъж събудени за онова, което са, няма да имат деца, ако установят, че те ще служат като утечка за съзидателната им природа. Те осъзнават опасностите от сексуални контакти със същества от противоположния пол и ще ги избягват. Това няма да бъде признато от онези, които НЕ са в своята Финална Инкарнация, а такива са много малко в сравнение с общия брой инкарнирани днес.

 

Ако не можете да се справите с тази информация, оставете я и се заловете с такава, с която можете да боравите. Вярвайте, че вашият Висш Аз ще ви отведе там, където трябва да бъдете с оглед ВАШИЯ растеж.

 

В последните няколко стотин години за Висшите Аз не е необходимо възпроизвеждане с такива темпове – то е необходимо само за увеличаване на популациите от любимци . Преди да се събудите за своята Финална Инкарнация може и вие да сте служили за разплод. Когато се събудите, ще започнете да виждате повече от Играта. В началото Висшия Аз започва с това, че духът е управляван от телесните желания /при инкарнациите от ниско до средно ниво/. С времето духът бавно израства и започва да упражнява контрол над тялото, в което се е инкарнирал /ОСВЕН при онези тела, в които ДНК командите са се провалили и те имат гей или лесбийска инкарнация с незрял дух/. Тези хора са доминирани напълно от тялото и като им подхвърлиш средствата за контрол от страна на религията – ясно е какво ще се получи в резултат.

Хетеросексуалният механизъм подвежда хората да мислят, че в себе си не са цялостни и че имат нужда от другата половинка. Според Ню Ейдж религиите това е “сродната душа” – пак въз основа на липсата на цялостност вътре в самите тях. Това са имплантирани от извънземните лъжи, НО те са част от Играта. И така, мъжът трябва да има жена, за да е цялостен, и обратно. Мормоните проповядват, че всеки, които на 25 години не е женен, е “опасен за обществото”. В какво е опасността? В това, че може да осъзнае истинската си природа ли?

Вие СТЕ цялостни в себе си и търсенето на друга половинка е като да търсиш външни божества или като митовете за спасение отвън.

При бисексуалността започва надмогването на ДНК командите от духа, но за съжаление заедно с това идват чувството за вина и страха.  Те се генерират от тялото поради упражняването на насилие над вложените в ДНК команди. Не е нужно да им обръщате внимание. Бисексуалността е стъпка по вашия инкарнационен път, за да откриете кои наистина сте.

В края на този път вече нямате нужда от притежаване на противоположния пол и вече не жадувате да ви приемат. Когато духът съзрее, той дава на късо някои от тези команди САМО ПО СВОЯ ВОЛЯ /нещо като да кажеш “стига вече с тия глупости”/. Към Финалната си Инкарнация 85% от контрола ще принадлежи на духа. Това е нещо, което не можете да насилвате. Вие ТРЯБВА да бъдете които сте и където сте. Знайте, обаче, че това ЩЕ  се случи – ако не в тази инкарнация – в други. Вашият Висш Аз има огромна полза от тази информация в Матрицата V даже ако Инкарнацията, която я чете не е особено готова за нея. Не можете да спорите с другите “как трябва да бъдат те”. Те трябва да бъдат онова, което те искат да бъдат. Законът за Допускането! Съгласяването е имплантирано от извънземните генетици.

 

Мастурбацията

 

Мастурбацията е много валиден начин за сексуално облекчаване. Това, че религиите масово я забраняват трябва да ви говори достатъчно. Това е начин жената да достигне себе си използвайки собствения си дух. Това надмогва вложената команда “трябва да имам мъж”. Така жената е в състояние на приемане и духът й дава онова, от което тя има нужда без намесата на мъж. За мъжете това е добър начин да поддържат своята система в ред – особено онези, които живеят години без секс. Помислете за всички забрани на мастурбацията и за това ... “защо, щом не създавате тела за Империята имате нахалството да се забавлявате със себе си и да откривате, че можете да имате секс и без друг човек”.

 

Защо думите в псувните се смятат за лоши? Повечето са свързани със сексуален акт или с функции на тялото, които нито са лоши, нито са мръсни.  Те просто са. За целите на контрола, обаче, религиите, обществото и пр. са решили, че “сексът е мръсен”. Защо? Заради силата, която е в него КОГАТО го разберете и използвате правилно. Незначителна функция на секса е възпроизвеждането. Главната е сливането на духовните същности на двамата. Тези, които не искат хората да разполагат с пълния си потенциал естествено забраняват секса освен за възпроизвеждане. Оттук са и съответните свързани със секса забрани на думи и действия. Похотта е от тялото.

Сексът, когато има духовна връзка, не е метод за контрол. Не става дума за псевдо духовните връзки, за които се говори навсякъде. Сексът, когато има духовен обмен, не е 15 минутното “чук и чао”. Той е И физическо И духовно преживяване. И се случва много рядко в днешно време. Днес хората се женят, за да се контролират взаимно, поради финансова зависимост, енергиен недостиг, желание да отдадат силата си /той ще ме пази и ще се грижи за мен/, желанието да бъдат жертви и т.н. Това ограничава духовното израстване.

Ако искате противоположния пол, защото е противоположен – това го иска тялото ви. Духът иска да споделя с дух, който е дал на късо физическото тяло и го разпознава. За женското тяло е твърде лесно да стане зависимо от енергията на мъжа. За мъжкото тяло е твърде лесно да спечели одобрението на жената с оглед възпроизвеждането. По-напредналите НЕ се възпроизвеждат, въпреки, че може и да са го направили преди да се събудят.  Те разбират стойността на своята енергия и я запазват за други проекти. Когато разбираш защо не трябва да се възпроизвеждаш, това е нагласа на Напреднала до Финална Инкарнация. Всички ние трябва да минем през всички етапи.

Балансът е целта. Балансът не се интересува от полярностите – нито от тъмната, нито от светлата. Той е белег за много напреднали нива - множество духове от висши плътности са се инкарнирали сега, за да помагат тук с оглед на разрушителните енергии, които заплашват висшите плътности. В интерес на Баланса е да прави каквото може, за да помогне на Земята.

 

Писал го е гей сатанист!

Анонимен , няма смисъл да се чете нещо, което не разбираш .

Наистина няма смисъл да се чете нещо ,което не се разбира :)))

Безспорно няма смисъл .
И въпреки това - не можем да бъдем критични спрямо изказалите подобни становища - разликата в еволюционното развитие в допълнение с емитиран страх от всичко различно е важен фактор .

като чета колко блогове са посветени на нещо си, дето идвало през някой си и става весело. Весело става и по написаното - пардон, по информацията от "канала". Ама то по каналите може и помия да върви... Поне по някои.. Дали консуматорите се сещат кое какво е... или в края на краищата има и форми на живот, дето "живеят" и от помията в отходните канали...

Странно е не се ли сещат консуматорите на всичко това, че участват в една игра - и както всички игри е по съответствие на играчите. Нима е трудно да се забележи че "посредника" е най-важното ниво при всеки "канал". Защото няма информационен канал, който да не зависи от "проводника" си. Нещо повече - който и да е информационен процес, в която и да е система е обвързан с елемента с най-ниското ниво в тая система. Именно тоя елемент определя най-силно общото информационно и енергийно ниво. И това не е тайна за никого - има го навсякъде и само тоя факт е достатъчен, за да може дори условно да се проектира и в разглежданата картина....

И не е че е трудно. Обаче като че ли е по-важно да се запази едно статуткво. Винаги съм се чудил какво прави толкова важни разни хора "дето им говорят гласове". Още от приказката за "адам и ева", през Авраам и Мойсей, Исус, Мохамед та до днешните - почва се още от блаватска, та през безант и още хилядите днешни "наследнити" дето им говорят разни "учители", богове, извънземни, мъдреци... от тколкова многобройна менажерия от образи и описания...

И нищо... просто за вдъхновения на някой си, да си пофантазира с идеята че "някой му казва "истината - за живота, за смъртта, за желанията или смисъла, да целите или стремежите, за надеждата или свободата.

А странното е, че всичко това се пуска от някой, дето е с ник ТАЙ-ДЗИ... Нима китайските даоисти в УДАН са се занимавали с ченълинг... Или може би това е представата ти, че са "открили" толкова много неща за устройството и енергийните потоци на тялото и съзнанието.... ? А дали дори това е била и "целта им"?

Както мъдро отбелязваш в своя блог - представата ми за каквото и да било си остава лично моя . Ти имаш своя игра , ramus . Все пак ми направи впечатление , че и в твоя блог присъства книга на друг човек . Но нали в крайна сметка разликите между нас са една илюзия ? Ти си аз и аз съм ти ...

... от потребностите - да се фантазира, да се изживяват разни образни схеми, картини или концепции - наум. Нещо като форма на "детските приказки" - разкази някакви си - за странни светове, за йерархии, за разни мъдреци, дето казват кое какво и как е направено, от кое зависело...

Разни хора-деца, се изживяват, щото да си мързелив, да си духовен лентяй е лесно и не се иска да "правиш" нищо, освен да обикаляш и да събираш - цитати, писания, умни и нетолкова мисли на някого си, приказки от общността, кое какво е, защо е как е... На децата така им е чудесно - тях ги няма никакви - никакви еврики, никакъв напън - ма що и да им трябва. Да се изживяваш че "знаеш" че си информиран, и щом е така, значи си "стойностен", важен, дори велик.

Това е и една цяла религия - на великия знаещ - дето от това че много знаел е достатъчно да е важен сред други. А знаЕнето е нищо - нищо не е само по себе си. Знаенето е просто една социална утопия - за подготовка и функция в социалния живот е достатъчно. С него се награбва, наизустява и после мултиплицира един готов социален опит... Но само това - за същностни неща, за вътрешни неща, това е булшит просто защото не върши никаква работа. Вярно - за мравките в социалния мравуняк е повече от достатъчно - според социалната им религия това е и живота - квото е казано, квото е писано, квото е дошло - все отнякъде. Тях ги няма никакви и ако се запитат за ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО, което те - именно те и единствено и само те, да са открили, осъзнали, експериментирали, проверили - единствено и само тяхно да е - да няма нищо от заученото и наученото и "знаенето"...
Ама за такова нещо се иска да имаш идея кой си - ама САМИЯ ТИ КОЙ СИ - без "другите" - без мнението им, без идеята им, без отношението им . На игра иначе, на сънуване - всичко става. Дори и ченълинг да консумираш - ама само на игра... Приказки на игра, за децата...

Вярно е че съм никой за да пиша такива неща.... но пък мравките така или иначе ще си го прочетат по тяхному...

Мен игрите въобще не ме интересуват
Разликите между нас са илюзия само за ония, дето самите те са и живеят в илюзии. За тях това е истина, илюзии се виждат само за "излезлите" - и от тях идва и тая дума, понятие и смисъл. Иначе за къси форми на "отговори" и твърдения - става. Изглежда многозначително или мъдро... ама ако почна да задавам въпросите за "навътре" и надълбокото... и ще има "бегом"...

Пак заради "бързия" отговор и бързата защита е грешката, че в блога ми има книга от друг автор, но т.н. друг автор съм написал че е мой съавтор, и че написаното е писано и от мен. И ролята му не е да се правим на велики писатели... а за нещо съвсем друго от смисъла някой да се оправдава че не може да пише и че нищо сам не е открил, осмислил и променил себе си.
И това че думите ми са израз на живота, който живея, може би също за някои могат да прозрат през написаното. И не с ченълинг - реален живот с реален път, на реално крачещ по него. Път, за който няма мравуняк

Добре Рамус , къде свършва илюзията и започва реалното според твоя опит тогава ?

"Нима е трудно да се забележи че "посредника" е най-важното ниво при всеки "канал". Защото няма информационен канал, който да не зависи от "проводника" си. Нещо повече - който и да е информационен процес, в която и да е система е обвързан с елемента с най-ниското ниво в тая система. Именно тоя елемент определя най-силно общото информационно и енергийно ниво."Абсолютна истина.

Mоето мнение е същото . Следователно остава да се ориентираме според развитото си усещане какво е качеството на информацията , идваща по един или друг канал .

Tова съм го проверявала 10 г.

Под "това" текста от книгата ли се разбира ? Моля да уточните

Проверката на информацията е много важна. Много пъти ми се е случвало да я пресявам и проверявам без значение в каква сфера е.Обективизирането и към момента е важно.Понякога , когато не сме на нужната честота ставаме канали и на ниски вибрации , а това вреди.Проектираме и собствените си страхове или мисли.Личността е много важен елемент в този процес.Затова е нужно да се работи години върху собстственото ни развитие.

Не е текста което имам впредвид, а начина на получаване на информация изобщо.

Несъмнено настройката ни е от първостепенна важност . Не мога да не си призная , че на моменти съм бил в по-ниска вибрация, вследствие на което съм получавал недостоверна или непълна информация . Нужно е да се работи преди всичко върху собствените страхове и енергийни блокажи

Та ние сме хора и сме в различни емоционални състояния.Но когато това е осъзнато възможността за грешки намалява.Толкова хора бъркат в това , че могат да манипулират другите , че минават в някакви крайности и се налагат.Те вредят.Отнемат правото на личен избор.

Благодаря за това напомняне - личния избор . Дали го имаме в действителност ? Накарахте ме да се върна към написано преди мнение , касаещо проблема :

Човечеството е обхванато от духовна амнезия, която ни е отвела до тъмната и опасна пътека, от която ние сега се опитваме да избягаме или не, в зависимост от избора, който правим. Паметта ви пази нещо от онова, което сте преживели в този физически живот, но човечеството е загубило връзка със своята по-висша памет ; онази част от нас, която знае "Големите отговори" на "Големите въпроси".

моят опит няма никакво значение какво "говори". Моят опит винаги ще си остане просто някакъв си МОЙ ОПИТ - низ от случващото се през призмата на ГЛЕДАЩИЯ го. Затова няма никакво значение за никой какво е Матрицата и как съществува

В социалния мравуняк понеже се резонира на една обща честота, общото винаги е на нивото на най-ниското. А за да го има мравуняка, и мравешкото битие, задължително е нужен общия резонанс. Иначе е немислим социалния живот - между която и да е група от личности. Общата им вибрация поражда едно общо поле на което "групата" от който и да е порядък съществува като група - според някакъв уеднаквяващ фактор.
И все пак - колективната душа я има и тя носи кода на нивото на отделните елементи от който е съставена тя. Ученето и възпитанието е част от колективното при човека - за целите на неговото собствено вътрешно изучаване колективния опит е напълно несъотвествен заради проста причина - колективността е съвсем друго битие, за разлика от индивидуализма. За да погледне един човек на себе си без призмата на колективното, вече е друго състояние на съзнанието. Колективното в това състояние е напълно излишно, знанията, опита, целите стремежите, смисъла... са несъотвествени на него и стават напълно непотребни. Защото са поднесени ОТВЪН и после вътрешно приети - една социално-личностна сделка.

ченълинга е социална игра - игра на изживяване - на получаване на инфо, на изразяване пред някого и на "проверки". Нито една информация няма стойност, докато не излезне от самия човек, отвътре - разбира се това е през моя поглед. Каквато и да е информация, знание, писание или слово - докато не влезне във вътрешна употреба тя няма никаква стойност (за мен). Това, че цял живот може някой да си събира информации всякакви не го прави нищо повече от народен академик... и толкова. Моята истина, истината за мен нито ще я пише някой, нито някой ще ми я казва или информира. Тя е в мен и моя път минава през нея - и в това нямам посредници и не са ми нужни - всичко е в мен.

Уважавам мнението ти , както и на всеки един от "мравуняка" . Нека ти споделя нещо от моя опит - имах период, когато и аз се бях отдръпнал трайно от "децата" , "мравуняка" и смятах, че съм направил най-правилното за своето развитие . Но ... впоследствие се оказа по-различно . Няма да обяснявам защо , нека е с елемент на отворен въпрос .

Рамус .. Егото дейносъщо ли е с колектива.. Индивидуализма е обратното на егото? Индивидуализма е обратното на алчноста? Индивидуализма уважава индивидуализма? Индивидуализма не се меси? Индивидуализма помага на славия? Индивидуализма уважава чуждото? Точно затова индивидуализма е обратното на егото?

Рамус .. "Дейносъщен" - тази дума я изписах по грешка.. Но точно това е мисълта ми.. Но знаеш ли.. Думата я няма в Гугъл. И в един речник проверих - .. Чудно..

само християнската религия ограничава секса, а будизма го насърчава иначе кама сутра какво е? мюсюлманството е някъде по-средата с предпочитание КЪМ секса
Винаги изпадам в "транс" като чуя да казват - "секса е грях" или "роден си в грях"
та ако "съм мъж,е грешно ли е че съм мъж"(Елин Пелин сборник разкази "Под манастирската лоза")? ако е грях значи бог ме е създал грешен и кои съм аз простосмъртния по- силен от бог ли съм та да се превръщам в това което не ме е създал? Ако е истина че с покаяние,молитви,и отказване от всичко земно което е грешно ще постигна опрощение , то моето тяло е земно и е грешно(нали съм роден в грях?) това значи ли че трябва да хвърля въжето на някое дърво и...?
Тогава кой ще служи на църквата и ще плаща на попа и храма? Затова "самоубийството е грях"(какво лицемерие) и аз практически никога няма да стигна до опрощение а цях живот ще гоня михаля и ще свеждам глава пред силните на деня ЗАЩОТО църквата (не християнството) е зад тях? Айде няма нужда!!!!!

Религиите са несъстоятелни . Те служат на определени нива възприемане .

Имам предвид църквата не религията наистина ли вярваш че това което ти казва църквата за християнството е така ? Ако не знаеш да ти кажа че преди началото на кръстоносните походи църквата издирва и унищожава всичко и всеки с познание за прераждането?!?!?!

Не само не вярвам , но трябва да се върна по-назад в книгата , за да изясня какво имам предвид религиите . Ниско ниво на инкарнацията - това не означава ЛОШО или нещо негативно. Те се занимават с основните три-измерни преживявания и са изцяло ориентирани към тялото. Някои от тези преживявания включват секса, основните физически нужди, основаните на страха религии, основните функции на полярностите и центрирането в “аза”. Тези нива са необходими за да достигнем до

Средно ниво на инкарнацията – възниква постепенно с желанието на Висшия Аз за по-сложни преживявания. Средните нива се учат от другите, действат на групи и търсят конформизма и традициите. Страхуват се да се отделят от групата или да бъдат “различни”. Те пренебрегват духовността за сметка на анти-духовността на религията. Остават глухи за това кои наистина са и предпочитат да отдават силата си на други – на несъществуващи божества и на извънземни, представящи се за божества. Интересуват се най-вече от генеалогия, работа, семейство, и се съпротивляват на промените. Те СА своите тела. Мнението на всеки друг има огромно значение за тях.

когато има мнение, първо се сеща да го помисли, да го осмисли, да се задълбочи в темата по която би изказал мнение. Вярно е, че волнодумството за някои е дори страст, но най-важното е, че е безопасно. Особено в нета - всеки си плещи квото му идва наум или първосигнално.
Та... когато сериозността включва самия човек, то и онова, което говори и изразява има тежест - не спрямо другите. Има тежестта на изминатото, на откритото - дето се кове ПОЗНАНИЕТО и САМОПОЗНАНИЕТО от тях.
Понеже популярното ниво е като цяло най-ниското ниво, хората, които го изразяват просто стават негови говорители. В смисъл че те са идентифицирани с убежденията си, а пък тия убеждения са ги "поели" наготово и просто ги мултиплицират украсени тук-там с лично донатъкмяване. Та готовите социални убеждения са написани в коментарите и блоговете на този типичен социален блог-сайт. Чудесни примери са изписани и точно в коментарите преди... и ще са и след тоя.
Чудесен конкретен пример е например хващам напосоки номер 23 - смешно е да се твърди че "будизма не ограничавал секса - например тантризма...". Това е типичен пример за "бла-бла приказки". Елементарно ниво, никакви познания - нито за будизма, нито за тантризма. Авторът на тоя бисер си "знае" нещо си за будизма и тантризма, квото е подочул и му е попаднало по разваления социален телефон. Пък по него "текат" само глупости - такова му е нивото.
Примера е само условен, защото като него е всеки коментар - никакви задълбочени познания не се четат. И на онова, което в мравуняка му казват "духовност" само думата му е такава - да симулира тежест някаква. И хора, дето само си чешат езиците и да се запълват с дълбокомислени размисли за това или онова.
В тая тема няма дори едно задълбочено извеждане за понятието АЗ - що е то, откъде произхожда, какъв й е смисъла, значението, ролята... - ама не според ченълинги някакви, а според точно тоя, дето я изрича тая думичка АЗ. Тая думичка АЗ е цяло огледало за съзнанието и е символ на толкова много вътрешни неща.

Кама сутра няма нищо общо с будизма и никога не е имала. За справка нека някой попрочете нещо повече за тия двете, ама не отгоре-отгоре, а с малко повечко багаж.
Няма религия, която да няма ограничителни режими спрямо секса. И секса никога не е имал проста размножителна функция при хората - специално при хората. ДОри и при животните не е само размножаване.

Пусни една снимка -за да ти видим зениците-змийски ли са

"И секса никога не е имал проста размножителна функция при хората - специално при хората. ДОри и при животните не е само размножаване." - идеалният случай е такъв . Дали всички го осмислят по този начин ?

Странно искане ?!

Един ден всеки ще бъде мъдрец, гуру, светец, брат може би, и ако презрем този сега когато ни изглежда като невежа, негодник, зъл, използвач, тогава каква роля ще имаме когато му се възхитим един ден - когато той надмине себе си..

Най-голямата полза е като разберем илюзорността на моментното ни състояние . също и изкуственото чувство за отделеност един от друг .

добре.. Рамус и Тайдзи да се застрелят.. Защото са ненужни.. Учат ни на истина която е само тяхна истина.. И те не крият че е така. Баста... Баста.. Баста илюзорни субекти.. Отговорете ми защо един сляп човек ще е сляп дори и да прогледне..

Ако човек не се издигне над сетивата,
той остава невеж за невидимите области.
От гледна точка на сетивното знание
човекът е незначителен,
но онова, което е вътре в него,
го прави висше създание.

KOlko krasivo...TAI DZI.Ti si az i ..az sam. ti...

Традиционното (обикновеното) знание изтъква достойнствата си на нещо,
което те улеснява и което
можеш да купиш направо от рафта.
Мистичното знание не идва в такава лъскава кутия
и неговата цена е много по-висока.
Но онези, които го "купуват", държат устата си затворена
и се опияняват от сделката.
Формата е уловка в пътя на Реалността.
Когато си уловен във форми, ти обожаваш идоли.
Майката на всички идоли е идолът, който ти наричаш „АЗ".
Докато не ти е пораснала брада,
не се присмивай на голобрадите.
Един знаещ човек е знаещ човек
поради любовта в сърцето си,
а не заради бялата си брада.

Да се застреляме - не знам . Но не подозираш колко си прав за илюзорността - на всичко !

Поздравления !

А колко илюзии трябваше да премина ,за да го разбера :)

Майката на всички идоли е идолът, който ти наричаш „АЗ".

Това е и моята идея

И боговете са илюзия - е казал Ганеша, когато е доказал колко е мъдър - обиколил е баща си и майка си, които са били източника на всичко, и всичко освен тях е илюзия, така обиколил вселената преди своя брат.. Не знам дали масоните се кланят на него. . Все пак знанието винаги ще твърди че всичко е илюзия.. Защото ние например си мислим че има цветове, но няма, очите ни улавят вълни а мозъка казва че са цветове..

Също така, един сляп ако прогледне то той не може вижда, защото трябва да се научи да вижда, например да увеличава от пикселите на изображението дали нещо е близко или далеч, дали е кръгло или остро - става с опипване и запомняне на това как изглежда кръглото мекото острото или твърдото.. Също трябва слепият да научи всеки предмет как изглежда, за да го познае.. Това е като да се учиш да четеш.. Ние постоянно четем светлосенки цветове или шум и звуци.

увеличава да се чете различава.

твърдения, знания, цитати от "мъдри книги" и кой кво казал за някой, за нещо.
майката на идолът АЗ - а кой е бащата?
Идолът ли е проблема или Идеализиращия (го)?
Приказките и "знаенето" са много интересни - особено за писане в нета - неангажиращо всеки може да си говори нещата в които е убеден, които знае, дето е научил... та даже и опит някакъв си се цитира - дори проверки изкараха че имало с ченълинга....
Допълнително на това има и (из)мислещи - логика, абстракни аналогии ( за слепеца ) и описания на картини за "някаквво си бъдеще или някакви си реалности и кое какво би "ТРЯБВАЛО" да е...Ама на приказки всичко е лесно то затова хората предпочитат да си бъбрят за сякви неща. Особено пък за разни сложни абстракции на свободни размишления, дето фантазността се вихри да запълва празното - я време, я мечти, я вдъхновения, я цели... че празното напира отвътре

Това за убежденията е лесно - взимам лесен пример "че моментното състояние било илюзия" - Я да питам твърдящия го - ВИЕ ОТКЪДЕ ГО ЗНАЕТЕ ТОВА? КАК ГО РАЗБРАХТЕ?
Ами малко анализ не е излишен - например :
МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ - на какво и на кого?
Как го изрича оня, който го казва - за себе си ли - ами той е изричащия го - значи в момента на изричане той нарича себе си - илюзия, моментното си състояние (на какво) - пак илюзия и извода - ИЛЮЗИЯ е всичко... А такааа - да се прочете наготово е лесно, да се изживее образно, да се изживее убедеността - също.
Тя убедеността и вярването в нещо затова са с толкова голяма сила - защото провокират и генерират изживявания по съответствие и после тия изживявания се сънуват от сънуващия и стават негова реалност, демек "истина". Това, че сънуваната реалност е ИСТИНА за сънуващия, а е "илюзия" за оня, който може да се изведе "отвъд сънуването" (демек събуден) е сравнително лесна абстракция, и идва само за тия, дето могат да се изведат отвъд света на сънищата, а не да спират един сън, чрез заместване с друг. Лесно да кажеш "илюзия" за нечий сън, проблемът е за ТВОЯ СОБСТВЕН

не се ли забелязва леееко несъотвествие между две неща:
Цитирания в толкова постове "ченълинг" дали и той не е илюзия - твърди се че всяко моментно състояние е такова - ами описанията и твърденията в него - те какви са, на кого са - че някой е прозрял отвъд илюзиите ли...
Това е смешно, но дори да го приемем, нека да продължа по тази нишка:
Ами дори това писание да идва от "канал" дето е отвъд съня, нали трябва да премине през някого... а после ЧЕТЯЩИТЕ - в мига когато достига до тях, моментното им "илюзорно" състояние ще определи те да си съставят от прочетеното елементи на собствения си сън.
Това - за собствения прочит (интерпретация, разпознаване, категоризиране ) на всеки е толкова елементарно наблюдение, че когато срещам хора, дето още това не са осмислили и проникнали ми е странно как тогава се напъват да говорят иначе за "космически" сили, закони и правила... и матрици нечии си...

Та... като има всеки собствен прочит си прави всичко минало през него да се вкарва в неговия собствен личен сън. И какво тогава остава от "ченълинга" и от великите информации в него...
Да не споменавам и за думичките "трябва", "би могло", "ако..." - това са нелепици. Тия неща са напълно напотребни защото с тях най-много да се замени един сън (едно описание, една картина и изживявания) с друго... Но пак се остава в сънуването. И пак е налице бърборенето и фантазирането и определящата роля на изживяването.

Демек - НИЩО ... накрая пак статуквото се запазва. Сънуващия просто сменя сънищата си. Като чета "колко голяма сила имали положителното мислене"... Смешното е че смяната на кошмарни сънища със щастливи сънища някой нарича че било "силно" и важно... Може би - за някого. Управлението на сънищата е елементарна постановка, а едва сега се откриват за някои слепи очи едни нови възможности да се заменят изтърканите и социално предложи готови сънища...че са в криза... и тая криза се предава и на сънуващите - ГЛАД за нови хоризонти и нови полета на сънуване. Новото поле - Духовност

Ramus,
в думите ви има правдивост,
но има и немалка доза страдащо високомерие.
„Знание" означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
Интелектуалното търсене притежава изящност и
изтънченост подобно на перлите и коралите,
но не е същото като духовното търсене.
Духовното търсене е на съвсем друго ниво.
Духовното вино има един по-фин вкус.
Интелектът и сетивата изследват причина и следствие.
Търсещият духовността се предава на удивлението.
Знание, което повтаряш като папагал, отлита,
когато имаш най-голяма нужда от него.
Дори да го запишеш някъде
и да се хвалиш колко си начетен,
то ще избяга от тази клетка.
Забрави за онова, което
другите хора са казали и казват.
Просто покажи знание за малко любов и обич
и Знанието ще стане домашна птица,
чието гнездо е твоята отворена длан.

Много ти благодаря за този коментар! Прекрасно точно описа с малко думи нещата, които и други четящи този блог мислят откак се заформи този особен диалог.

- не участвам в дискусии - не ме интересуват. Социални нрави за социални положения, потребни на социални съзнания просто нямат място за онова, което съм и не ме изразява.
- особено дискусии в които участва някой "анонимен", който не може нито да чете, нито да мисли, нито ... някои други работи.
Най-малкото на една дискусия е да се отработи по комуникативните сигнали, значения на думи, дълбочина... това е сложно положение и изисква време, познания и усилия в тая посока. Особено, когато се касае за дълбочина - именно тук е проблема - всяка вътрешна еврика е интимен акт, вътрешен акт. Никой няма как, нито е съответствено да изрази свое вътрешно откритие. Това не става със "споделяния", това не става с даване и вземане или с обмяна на нещо си с някого си.
- дискусии с хора, които просто изразяват свои убеждения просто спорят и не се разбират. Най многото, което могат да направят е да сменят убежденията си в хода на обмен... но това е пак същото - замяната на едни виждания, мнения убеждения и вяра с други, но се остава пак на това ниво. Ето защо не ме интересуват дискусиите.
Написах достатъчно в думите си кой съм аз. ДУмите - това е животът ми, а аз съм тоя, дето го живее.
- Хора, които говорят за обич и любов са просто хора, за които това е важно, много важно и определящо. Никога не съм имал проблеми с обичта и любовта, за да ми трябва да ги поставя на някакво важно място в живота или вътрешния ми свят. И не ги намирам за значителни за нищо, освен за детето в себе си.
- хора, които говорят за "духовни търсения" в контекста на написаното в номер 49, с готови шаблонни фрази - Духовно ТЪРСЕНЕ не може да има и няма защо да съществува. Просто е - ТЪРСЕНЕ Е НАЛИЦЕ САМО КОГАТО ИМА "НЯМАНЕТО МУ" и търсенето е компенсаторен механизъм. Желанията пак - желаеш, защото усещаш "нямане
- хора, които никога не са "убивали" основните си устои - убежденията, никога не се измъкват от капана и ограничението им и просто си въртят тяхната игра и техния сън - все едно говориш с фанатик...

Диалог няма - разбира се че си давам сметка. Не пиша нищо, за да търся диалог, не ме интересува нито съгласие, нито одобрение, нито разбиране. Не ме интересуват нито това да уча някого, нито да му свеждам вселенски закони.
"за какво го правя тогава, или пък - за какво ми е въобще да пиша тук да ме четат"... Точно това отговарям чрез отрицателна форма - чрез онова, което НЕ правя и НЕ стремя.
Трудно е за мравуняка да има "бръмбар" или дори слон, но дори и други слонове не търся, не са ми нужни - всичко, което някога в други времена съм търсил, вече го намерих при себе си... Не вярвам в нищо, не са ми потребни надежди, цели или стремежи, не желая, не копнея и не искам, не ме интересуват никои от нещата които движат живота ви. Изживяванията и всички типове емоционални клатушкания са просто неща, което вече не ме определят и не завися от тях. Социални игри и техните роли са вече минало - имам едно лице без маска, нямам добри маниери - както много ясно се вижда. За мен вие пишещите сте много повече от нещата в които вярвате, в които сте убедени и заради които живеете. Много повече от което и да било "знание" (дето било непосредствен опит - според номер 47, пък знанието, опита, познанието и самопознанието са толкова различни неща, дето той самия още дори не си е задал като въпроси)
С лекота мога да си говоря за празните приказки дето се пишат навсякъде, просто това не ме интересува и не ми носи нищо, нито ми трябва да ми носи нещо.
"Стрелеца" в мен е директен и надявам се ясен - това са единствените думи, които са отправени към читателите му. Всички останали думи са нещо толкова различно, колкото не е нужно дори да си представяте. И не зависи от това дали, защо и заради какво ще го борите, отричате, отхвърляте или пропускате като невидимо.

Аз мравуняка и мравките в него е по-добре да не съществувам... и с лекота всичко това може да го изтрие онзи, който реши че е нужно.

Високо образован човек с голямо мнение за себе си
пътувал с лодка.
„Изучавал ли си някога някакви книги, мой човек?" -
попитал той лодкаря.
„Не" - бил отговорът на засрамения лодкар.
„Значи си пропилял напразно живота си досега" -
заявил ученият човек.
Малко по-късно лодката попаднала във водовъртеж.
„Учили ли сте се досега да плувате, господине?" -
попитал лодкарят.
„Не. Никога не съм имал време за такова забавление" -
отвърнал образованият човек.
„В такъв случай сте пропилял напразно живота си досега,
защото потъваме" - казал лодкарят.

Прости ми!
Не съм искал да те засягам
и накърнявам себичността ти.
И все пак, не е ли
целият този помпозен шум,
че притежаваш „знания"
и че си вещ в "науката"
само начин да се каже на света:
„Аз не разбирам нищо. Моля, извинете ме."

За глупака всички гледни точки към света са окови.
За Знаещия всяка ситуация е възможност за
освобождение.
Ако не се познаваш като мравка, ти със сигурност си мравка.
Помисли върху това!

анонимен - стига с тия глупости бе човек. Не разбра ли, че не можеш въобще да четеш.
Нямаш идея какво е битие без отношения. Ти дори не можеш да си го представиш, за теб това е мисия невъзможна, точно както шопа и жирафа. Така просто се самоизлагаш - ако пишеш за публиката да се привидят през теб - тук вече си точно удома си. Ама за хора, дето разбират е просто наивно.
Защо ти е въобще потребно да ми съставяш образ, след като дори не си зачел както съм написал. портретирането според текст е задача за адвансед познавачи - имам предвид да се направи задълбочено и адекватно. Анализа на текст и писания е комплексен и се прави бавно с множество съпоставки и се вади според нивото на пишещия и анализащия "следите му".
Ти не само нищо не разбираш от тия неща, но и с характерната за всеки невежа страст, разпръскваш невежеството си. А дори не можеш да се самоусетиш.
Ако беше, щеше за себе си първо да помислиш. Ако имаше с какво да се позамислиш щеше сам да се присетиш че думите ти са огледало на самия теб. Това, какво виждат очите ти и какъв е прочита ти е просто онова, което си ти. И издава по това КОЙ Е ЧЕТЯЩИЯ и нивото му.
Привиждаш мое отношение, заради проекция на собствено отношение, защото ти самия така "ЧЕТЕШ". И слепите ти очи друго така и не видяха и на нищо друго не откликнаха - все за отношение започват коментарите ти и така просто се пишеш кой си къде са ти спукани черупките на съня ти.

Ти въобще не ме интересуваш и защо ми е потребно да имам отношение.
Защо на теб ти е потребно да ме съветваш и поучаваш с притчи и да ми пишеш глупости. Ако почна да питам ти самия какво си разбрал от притчите и бледите поетични напъни, ще се удавиш в батака си.

пишеш се - просто като реакция на нещо си - теб те няма никакъв в това.
Пет пари не давам за прошки, при положение че вина не е имало. Няма как, няма и защо да се засягам.
Не можеш ли поне да допуснеш че не ме интересуваш въобще - това че не можеш, именно то се нарича себичност

като събирателен образ, като пример за нещата които пиша
щото "зрителите" си четат и си трайкат, а ти сам се наденваш на шиша си все повече. Пишеш ми за възможностите за използване, а аз точно това правя, използвам те, щото сам ми подаваш възможността. Ти ми стана сам условен контрапукнт, чрез който да направя нещо. И го правиш перфектно.
Толкова е просто, а ти нищо не виждаш - коректността изисква поне да ти обясня положението как е през моите очи:
Още на първия ти път видях на какво изрезонира от всички възможни неща които съм писал - така сам се представи кой си. Няма значение че не си писал името си, мен то не ме интересува въобще, защото няма никаква практическа стойност за това, което правя.
Още от първия път видях няколко основни неща - ти си ги пишеш сам, аз просто мога да чета. В изворите.ком има специална тема за мен, от описания на такива като теб - как изглеждам през очите им. Затова ги събрах на едно място - да се четат от по-знаещите и овладяните.
Да ти кажа без притчи какво е понятието невежество - това е явление при което една малка личност е с идеята "ЧЕ ЗНАЕ" че е наясно, че разбира. Обикновено невежите са много "шумни" - както са и повечето деца. Няма да крия че от време на време е поучително да се занимавам с тях - за мен самия е поучително, припомням си разни неща, понякога ги използвам да ме провокират да преразгледам по детски отдавна преминати положения, да се оглеждам от техния малък ъгъл. И това също е възможност - като ти я дават толкова отзивчиво, как да ги пренебрегне човек :)
Иначе - за тях нищо не остава - те имат потребност да си наложат тяхната си малка истина. Но са и с идеята че тяхното хич "не е малко" - дори напротив - те си имат техни си форми на самозащити, които ги пазят да не прогледнат нанякъде навън от това, което са. Особено са весели историите на невежите в духовните теми - нищо че те са с идеята че са прогледнали мноооого надалеч. Контактуват с други малки като тях и за тях света просто е именно това - малък.

Благодаря за коректността.
Да, така е!
Тук съм - за да се възползваш от мен
и с каквото мога ще ти услужа.
Но, не като слуга на господар,
не като господар на слуга ти мълвя сега, Рамус,
а като брат на брата. С какво те възмутиха думите ми?
Отхвърли ме, ако искаш, но аз сам теб няма да те отхвърля.
Нима кожата на гърба ми не е същата, както на твоя гръб?
Нямам сили аз да ти нанеса такъв удар,
че кръвта ми да не рукне при това.
Скрий си езика, ако ти е мила собствената кръв.
Открий ми сърцето си, за да не познава болката.
И по- добре е човек да остане без език, отколкото с език,
който изригва само остроти, капани и примки.
Думите винаги ще бодат и нараняват,
докато чрез Разбирането езикът не се изчисти.
Винаги, когато си мислиш, че знаеш кой си,
бягай от тази представа за себе си
и прегръщай Онзи, за Когото
не може да бъде казано нищо.

ramus ne iska dialog a ni predstavia monolog i to pred slushateli,koito ne uvajava.za dialog i za monolog ne e nujno da se ozupti ezika a da se osuznae sus sivoto pravotata na tova,koeto ezika shte kaje ili rutsete shte napishat

hermafroditite sa na pochit?i imat li telata im sexualni nujdi?