Може да се каже, че вече сме разгледали същината на медитацията, защото тя представлява просто концентриране на вниманието, съсредоточаване на ума върху предмета на почитание, върху проблем, който се нуждае от осветляване, за да бъде разбран; върху нещо, чийто живот, същина (а не форма), трябва да бъде достигнат и осъзнат.

Медитацията не може да бъде ползотворна, докато поне отчасти не се постигне съсредоточаване. Защото съсредоточаването не е цел, а средство за постигане на целта. То превръща ума в инструмент, който може да бъде използван по волята на своя притежател. Само когато един добре съсредоточаващ се ум бъде насочен към даден предмет, така че да проникне отвъд завесата на формите, за да достигне живота и да се слее с него, да се слее с живота, към който принадлежи умът - само тогава имаме медитация. Упражняването в съсредоточаване може да се разгледа като работа за създаването на орган за възприятие, а медитацията като начин за неговото използване.

Хубаво е хората, които са се посветили на духовното си израстване, ежедневно да посвещават известно време на медитацията. Колкото физическият живот може да се поддържа без хляб, толкова може и духовният без медитация. Ако човек не съумява да отдели поне половин час на ден, за да освободи ума си от всички тегоби на земния свят и да получи струя живот от духовния, какъв духовен живот би могъл да води тогава?!

Божеството може да се открие само на съсредоточения, умиротворения, откъснатия от шумотевиците на външния свят ум. Бог разкрива Себе си в своята проявена Вселена чрез безкрайното разнообразие от форми; но вътре в човешкото сърце Той се открива чрез своя Живот и невидима Същност - открива себе си на това, което е частица от Него. В това безмълвие и покой към душата се стичат и сила, и енергия; затова медитиращият винаги е бил и е най-надареният човек на земята.

Лорд Розбъри, когато говори за Кромуел го описва като "един практичен мистик", и добавя, че практичният мистицизъм е най-великата сила на света. Това е точно така. Да умееш да се съсредоточаваш, да се отдръпваш от бурите на всекидневието, означава неизмеримо повече енергия в работата, означава постоянство, самоконтрол, непоклатимо спокойствие; медитиращият е този, който не губи време, не пилее енергия, не пропуска възможност. Такъв човек е господар на сетивния свят, защото в него е силата, на която явленията са само външна проява; той споделя божествения живот, а така споделя и божествената сила.