В света на формите една форма заема определено място и не може да се каже, че тя, ако мога така да се изразя, е на място, където не е. Това означава, че заемайки дадено място, тя е по-близо до едни форми и по-далеч от други, които също заемат определени места по отношение на нейното. Ако тя иска да се придвижи от едно място на друго, ще трябва да измине известно растояние в пространството. Придвижването може да бъде бързо или бавно - като проблясък на мълния или като ход на костенурка, - но така или иначе трябва да бъде извършено и това отнема известно време.
Що се отнася до съзнанието обаче, пространство в този смисъл не съществува. Съзнанието променя своето състояние, а не своето място; обхваща повече или по-малко; познава или не познава онова, което то самото не е, точно толкова, колкото може или не може да отговори на неговите трептения. Неговият поглед се разширява с нарастването на възприемчивостта му, т.е. наспособността му да отвръща, на силата му да възпроизвежда трептения. Тук не става въпрос за пътешествия, за преминаване на някакви разстояния. Пространството принадлежи на формите, които си взаимодействат най-вече когато са близо една до друга и чието взаимно влияние се намалява с увеличаване на разстоянието помежду им.
Всички, които напредват в съсредоточаването, откриват за себе си това несъществуване на пространството за съзнанието. Един адепт може да постигне знание за кой да е предмет, като се съсредоточава върху него в самия себе - нещо, на което разстоянието не оказва по никакъв начин влияние. Той съзнава даден предмет, намиращ се, да кажем, на друга планета не защото неговото астрално виждане действа телескопично, а защото във вътрешната област цялата Вселена съществува като една точка; такъв човек достига сърцето на живота и там вижда всички неща.
В Упанишадите пише, че вътре в сърцето има малка стая, където е “вътрешният етер” - аналог на пространството в духовно отношение. Това е Атма, безсмъртният Аз, стоящ над всяко страдание.
“Вътре в него обитават небето и светът; вътре в него обитават огънят и въздухът, слънцето и месецът, светкавицата и звездите, всичко, което не е в Тази (вселена).”[1]
Този “вътрешен етер на сърцето” е древно, мистично название на духовната същност на Аза, който наистина е единен и всепроникващ, така че всеки, който е съзнателен в Аза, е съзнателен и във всички точки на Вселената. Науката казва, че движението на едно тяло тук въздейства и на най-отдалечената звезда, защото всички тела са потопени в етера и са пропити от него, така че той изпълнява ролята на постоянен посредник при пренасянето на трептенията без прекъсвания и следователно без загуба на сила, което значи - на каквото и да е разстояние. Това е, що се отнася до форма-страната на Природата. Тогава естествено е съзнанието - живот-страната на Природата - по същия начин да прониква всичко, без изключение.
Ние имаме усещането, че сме “тук”, защото получаваме непосредствени впечатления от предметите около нас. Когато съзнанието трепти в отговор на “далечни” предмети така добре, както и на “близки”, ние имаме усещането, че сме с тях. Ако съзнанието трепти в отговор на явление, което става на Марс, точно както и на такова, което става в нашата стая, тогава разлика в познаването на двете няма и то се усеща като “тук” и в двата случая еднакво. Проблемът не е в мястото, а в развитието на способността. Познавателят е там, където неговото съзнание може да трепти в отговор, и разгръщането на тази способност означава обхващане вътре в неговото съзнание на всичко, на което той отвръща и всичко, което е в неговия диапазон на трептене.
Тук можем да си помогнем с пример от физическото поле. Окото вижда всичко, което може да му изпрати светлинни трептения, и нищо друго. То може да отговаря само на определен спектър трептения; всичко над, под и отвъд този спектър е тъмнина. Старото Хермесово правило “Каквото е горе, това е и долу” е ключ от лабиринта, в който сме попаднали, като с изучаването на отраженията долу често можем да научим нещо за предметите горе, които хвърлят тези отражения.
Разликата между способността да се усещаш на кое да е място и “пътуването” в по-висшите полета е тази, че в първия случай Дживата, независимо дали е облечена в своите по-нисши носители или не, чувства себе си в присъствието на отдалечени едновременно както от нея, така и помежду си предмети, а във втория, облечена в умственото и астралното тела или само в умственото, тя пътува бързо от една точка до друга и съзнава, че се пренася. Много по-съществена е разликата, че във втория случай Дживата може да установи, че се намира сред множество предмети, които не разбира - един нов и странен свят, който я обърква, - докато в първия случай тя разбира всичко, което вижда , и при всички случаи съзнава и живота, и формата. Така постепенно пред човека се възправя идеята, че светлината на Единното Аз прониква всичко в света и той би могъл да се радва на сигурно знание, което не може да бъде придобито само с пребиване в света на безкрайното разнообразие от форми дори и за безчет епохи.
Съсредоточаването е средство, с което Дживата се освобождава от веригите на материята и постига Мира. “За този, който не умее да се съсредоточава, покой не може да има”, казва Учителят от Бхагават-гита[2], защото мирът има своето гнездо върху скала, която се издига високо над блъскащите се в нея вълни на формите.
[1] Из Чандоги-упанишад VIII, I, 3
[2] Бхагават-гита, II, 66
Мисловната сила по Ани Безант (9)
Мисловната сила по Ани Безант (10)
Самият факт, че аз пиша първия коментар, означава колко малко хора всъщност имат търпението да прочетат постинга до края, а да не говорим, че е посетен само 54 пъти. Лошо е, че все още по-голямата част от хората подхождат с огромно недоверие и предпазливост към подобна информация или напълно я избягват и отричат
С всичко написано по-горе искам просто направя апел към автора на блога (тъй като виждам че явно е запознат с материята), ако е възможно да потърси книги или статии с по-елементарно обяснение на идеите, описани в тази книга. Аз самият работя по-въпроса, но в блога ми все още нямам нито един пост на такава тема...
