Индивидуалните пътища, позволяването и Играта

Истинското бунтуване започва на различни нива, според индивидуалния път и направените избори след стотици инкарнации. То се проявява в множество области – религия, семейство, работа, лична философия, установяване на силова структура, покорство и други икони на Играта за контрол/конформност.

Когато някой отправи предизвикателство и победи дадена верига от преживявания на Играта, напр. религията, Играта се стреми да замени скъсаната верига с друга. В  случая с религията най-често за замяна се използва науката. Отдаването на несъществуващи божества се заменя със законите на науката. И в двата случая на обекта се доказва нещо – или посредством свидетелства, или посредством научни факти. Всъщност и в двата случая се цели да се отвлече вниманието от това кои наистина сте – всички ние трябва да преживеем това, за да се научим, че те са фалшиви.

Дадена инкарнация може да се бунтува в някои отношения и да е напълно отдадена – в други. Който се съпротивлява на религията, например, може да е работохолик и напълно отдаден на предлаганите от Играта удобства и на нуждата да успее в света на бизнеса. Никой от тези пътища не е погрешен. В никакъв случай! Това илюстрира способността на Играта да ни осигури неща отвличащи вниманието ни от духовния растеж посредством подмяна на една лъскава илюзия с друга. Докато лицето се занимава с някои от иконите на Играта, самата Игра е доволна, че личността е под неин контрол и че не може да постигне сериозно духовно израстване.

Инкарнацията получава поздравления за прогреса, който отбелязва в която и да било инкарнация. Някои реализират огромни промени с множество вериги от преживявания и огради на Играта. Колоните сякаш падат една след друга, докато духът не каже „достатъчно”. Животът претърпява значителни промени и лични вибрации след подобната на торнадо скорост. Някои правят незначителни промени в сравнение с тях, но и в двата случая инкарнациите следват своите индивидуални пътища. Няма правилно и погрешно в нито един от тези примери и при нито един избор на път.

При все това, инкарнацията се нуждае от подкрепа от типа „кажи ми, че съм постъпил правилно”. Това е типична за последователните спънка. Много пъти получавам това от хора, които се опитват да се оправдават пред мен защо правят това, вместо онова. Вие обаче всъщност правите онова, което трябва да правите. Не ви е нужно одобрение.

Именно тук трябва да се намеси позволяването. Много пъти са ми искали съвети. Ако дам съвет, обаче, това е само съвет. Дал съм и някои опции във връзка с избора на път. Но вие правете онова, което мислите, че трябва да направите ВИЕ. Защото съветите, които ви давам, произхождат от моя опит и от моята гледна точка. Аз не съм там, където сте вие - и обратното. Аз може да съм или да не съм съгласен с дадено решение, но моето съгласие (или съгласието на който и да е друг), никога не бива да е решаващ фактор за вас.

Непрекъснато ви казвам: „Правете това, което трябва да правите вие” – наистина го имам предвид. Независимо КАКВО изберете да правите, обаче, ще има последствия от взетите от вас решения. Те ще са различни и вие ще се учите от преживяванията свързани с тях. Направеният от вас избор ще ви сближи с една или друга група хора и ще ви отдалечи от друга. Направените избори променят вашите вибрационни стереотипи и шаблони. В резултат ще бъдете привлечени/отдалечени от други групи на принципа „подобното привлича подобно”. Ако правите свързани с Играта избори, ако избирате въвлечени в Играта хора, ще бъдете с въвлечени в Играта и обратното – ето колко просто е.

При това ще откриете, че не можете да се придържате задълго и към двата типа хора. Ако сте привлечени от едните, вибрациите ви ще бъдат твърде тежки за другите. Вие избирате вибрациите, на които те реагират. И отново – няма добро и лошо. Нещата просто са. Ако сте нещастни с групата, в която сте сега, променете своя вибрационен път и вижте какво ще стане.

Много важно е да научите уроците на Позволяването. То е втората природа на завършилите Играта Висши Аз. Докато достигнете своята Събудена Финална Инкарнация, способността ви да Позволявате и да не осъждате ще бъде тествана многократно. Но колкото повече се придържате към него, толкова по-лесно ще става. Контролът трябва да оставите за себе си. Контролирайте себе си, своите решения и своите вибрации. Оставете другите да правят това, което чувстват, че трябва да правят доколкото това не пречи на вашия път.

Да откриете зоната на комфорт за вашите вибрации е като да настроите яркостта на телевизора или радиото. Всяко ниво на инкарнация има свои изисквания от гледна точка на вибрациите. Вибрационната зона на комфорт на една Средно-напреднала инкарнация е твърде плътна за Много-напредналата, но и двете смятат, че трябва да спасяват другите. Зоната на комфорт на Много-напредналите е такава, че според тях Средното ниво инкарнации са изпълнени с твърде много предизвикателства, за да бъдат дълго време твърде близки с тях.

Основното е да правите каквото ВИЕ трябва да правите. Като го направите, наблюдавайте кого привлича към вас и кой започва да страни от вас. Регулирайте своите вибрации според това кой искате да бъдете. Навлизайте навътре в себе си и откривайте дали сте верни на себе си, или на другите.

Изборът на път и последиците

От духовна гледна точка изборът на пътища е по-незначителен при слабо и средно напредналите нива, но тази значимост нараства при навлизането ви в етапите на Много напредналите. Средно-напредналите нива имат силни опции за избор, той като духът може да избере да остане на средно-Напреднало ниво в тази инкарнация, или да се придвижи към много-Напредналите етапи. Значимите решения генерират вълни през другите ви инкарнации, които са на по-ниско ниво на напредък, отколкото текущата ви инкарнация. Значимият избор може или да ви вкара в спиралата, която води нагоре или да ви въвлече обратно в Играта.

Пред инкарнацията ще има двойни опции относно това кой път да изберат. Това е така, за да видите, че не можете да имате нещата и по двата начина – няма как хем да си запазите цял кейка и хем да ядете от него. Ще откриете, че съдбата и вашия Висш Аз ще ви принудят да изберете.

Някои си мислят, че като отлагат този избор, ще могат да имат и двете опции до безкрайност. Това не е така. Бездействието и отлагането също са избор. Не можете да излъжете нито Играта, нито своя Висш Аз. Бездействието отразява вашето решение да останете в Играта – то ще ви накара да се плъзнете надолу по пътя на Играта.

Един приятел имаше големи пси-способности и искаше да напредне още и да научи всичко от мен. На неговия духовен стремеж беше отговорено и му бяха предоставени възможности да повиши своите способности и да премине към нивата на Силно-напредналите. В резултат способностите му се повишиха, тъй като той избра този път.

Но Играта не се отказва лесно. Той беше изправен пред обичайните предизвикателства – искания от страна на семейството му, приятелката му, колегите му и т.н. Те винаги започват да пречат на духовните ви интереси. Беше изправен пред необходимостта да избере едното или другото. Играта непрекъснато повишава своя натиск. Той обаче знаеше какъв е вкусът на онова, което е там. Това е достатъчно за хората с духовни стремежи, които искат да излязат от Играта.

Какво ще избере той? Дали натискът на Играта ще се окаже твърде силен за преодоляване от неговия характер? Дали ще бъде насърчен да излезе от Играта и да направи изпълнения с вяра скок в неизвестното и да види какво ще стане? Помагах му, но той непрекъснато търсеше начини да има нещата и по двата начина.

Отиде в института на Монро като все още си мислеше, че може да има и двата начина и да надхитри системата. Установи, че след това натискът на Играта значително нарасна. Приятелката му започна да настоява за женитба. Накрая той се предаде. Престанах да го съветвам. Той беше направил своя избор и аз уважих решението му.

Играта го вкара обратно в зоната на комфорта. Приятелката му използва забременяването си, за да го принуди да се оженят. Така му оставаше все по-малко време за духовно развитие. Психичните му способности намаляха.

След време го видях – оплакваше се от живота си. Спеше в отделна стая от жена си и ме попита защо не съм го предупредил. Припомних му, че тогава се беше отказал от съветите ми. Спомни си и замлъкна. Беше се превърнал в черупката на човека, с който се бях срещнал през 1996.

Оплакванията му бяха от човека, който той беше преди. Това беше чувството за загуба на духа. Но той продължаваше да има възможност да излезе от Играта – само че сега смелостта му да го направи трябваше многократно да превъзхожда смелостта му тогава. Не вярвам да успее в тази си инкарнация. Сега той е в стагнация. Това също е преживяване по пътя, но то е определено тъжно от гледна точка на духа. И ДВАТА пътя имат свои специфични последици. Този човек пожертва духовния път и го замени с удобството, предлагано от Играта. Защо не е щастлив от резултатите от своето решение? Играта е доволна. Очевидно духът му страда, но той все още не може да се освободи от Играта.

Късните периоди на Играта затрудняват значително решенията за излизане от нея.  Изкушенията на нещата отвличащи вниманието, електрониката, удобствата, парите, комфортността, семейството и т.н. са силни – иска се и силен дух, за да скъсаш с тях.  Познавам такива, които имаха силата да го направят и сега жънат резултатите от този си избор. Знам и такива, които за съжаление се отказаха да пожертват Играта. За мен тези уроци, извличани от наблюденията и дори участията в такива случаи, са мощни средства за напредък. Те трябва да бъдат свободни да преживяват каквото искат.

Често вземате решения, които да оказват влияние върху вашето развитие. Намесва ли се Играта във вашето развитие по духовния път? Налага ли ви се често да отлагате свързани с духовното въпроси поради това, че свързани с Играта въпроси отнемат все повече и повече от времето ви? „Твърде заети” ли сте, за да се занимавате с несвързани с Играта неща? Или обратното – казвате „по дяволите Играта, искам да се уча/преживявам/чувствам нещо различно от Играта”? Играта не приема добре позицията „гледай си работата” от страна онези, които са в Играта. Играта и съзнанието ви, което се идентифицира с тялото, са програмирани да реагират на духа, когато той им каже „гледайте си работата”.

Духовният прогрес е труден, докато не скъсате с контрола на Играта над вас – дотогава Играта ще бъде безмилостна, коварна и непочтена в опитите си да си възвърне контрола над вас. Вашият Висш Аз наблюдава как се справяте с предизвикателствата. Награди следват при проява на смелост в избора на духовния път. Правете каквото смятате, че трябва. Пътят на всеки е уникален. Но помнете, че каквото и да изберете – си има своите последици.